#bg things

[havenhurst8]

Преди да се срещнем...

Знам, че сме дишали един и същи въздух в града, в който живеем, a понякога са ни разделяли стотици километри.

Вероятно сме се разминавали хиляди пъти – ти си минавала по едната улица, а аз по успоредната.

Вероятно сме стояли една до друга на един и същи светофар и не сме се забелязали.

Но аз знам, че ти си ме търсила също толкова силно, колкото и аз теб.

[only-bulgarian-things]

Януари беше трудна година, но ето, че успяхме.

[colorful-soul-speaks]

Хората, с които дружиш показват какъв си

Някой го беше казал… Колко правилно го беше казал …

[havenhurst8]

Научи се да гориш.

Да гасне всеки може.

[havenhurst8]

Дълбоко в нас

отвъд видимото

много преди да се срещнем

сърцата ни са знаели.

За да се разпознаем

в бездната на миналото

в отворените рани

и тишината на болката.

Прошепнахме имената си.

Тогава видяхме и разбрахме

как две души горят

в перфектен пламък,

изгаряйки мостовете

между очите ни.

[havenhurst8]

Коя е публиката пред която репетираш в главата си?

[havenhurst8]

Когато те чух да казваш: "Искам да измета тъмблр-а ти." - знаех, че си способна да го направиш. Без страх, без разколебание. Без да знаят коя си. Никой не знае за теб. Само аз.

Щеше да е глупаво да допусна да види някой начинът по който те гледам. Онзи поглед, който наричаш секс.

На 30 май се качих в колата ти без да те познавам. Петнадесет дни по-късно все още се намира момент, в който да кажеш, че не ме познаваш. Да, така е, но не ти ли е любопитно? Да разбереш грешките ми, чувствата ми, яростта ми, болката ми?

Не ми отговаряй.

Ще ти покажа.

***

Ти само остани.

[havenhurst8]

Каза ми, че обичаш изгревите повече от залезите. Мразиш края, обичаш началото. Аз къде стоях? В средата, може би. Винаги на ръба. Всичко или нищо, а? Наричаш ме цунами, а ти какво си за мен, знаеш ли? Наясно ли си?

Когато те видях да плачеш за първи път в колата тялото ми изтръпна. Усещах те по-близо от всеки друг. Знаех, че ще ме разбереш.

Знаеш ли, този клик, за който говориш, че може да е веднъж в живота... Хах дано тотално изкорени всички предпоставки за модерно. Да оставиш емоциите да те владеят. Да обичаш по забравен начин. Без правила, без рамки.

Казах ти, че искам да си безразсъдна. Да ме изкараш по бельо по никое време. Да ме молиш да влизам в колата за минути, да ме караш на някъде без багаж, без дрехи, без обувки. Да ме обличаш в твоите дрехи. Да ми повтаряш колко съм красива в тях и да обсипваш лицето ми с целувки. Да ме стискаш, да усещам как трепериш, когато ме държиш. Да ме караш да се чувствам малка.

За броени дни успя да срутиш крепостта, която бях изградила. Видя ме такава, изтъкана от безпорядък. Пълен хаос, пълна лудост.

Дръж щита здраво, защото войната започна.

***

"Summer is coming." 🍓