#havenhurst8

[havenhurst8]

Ако разумът не ти пречеше какво щеше да направиш?

[havenhurst8]

А така от мълчание умираше ли се, задушаваше ли се или какво?

Изкуството и романтиката не идваха от това да се гледаме втренчено. Мога да вкуся мислите ти и без да те докосвам.

Причината за кривата ми усмивка не се крие в простите неща. Усложнявай ми живота и гледай как се влюбвам в теб.

[havenhurst8]

Най-любимото ми време от деня е това с теб.

[havenhurst8]

Колко ти трябва ей така, за да обичаш силно? Есенният дъжд не отмива ли тъгата ти?

[havenhurst8]

Ако трябва да обичаш някой за втори път кой би избрала?

[havenhurst8]

Научи се да гориш.

Да гасне всеки може.

[havenhurst8]

Наблюдавам те.

Заставаш винаги на едни и същи места. Сякаш не обичаш да губиш равновесие. Перманентна си. Ароматът ти поглъща завивките ми. Ухаеш на есен. Изтича се порой от очите ти. Студеният ти поглед се разсейва, когато ме поглеждаш за дълго. Токсична си като злокачествена неоплазма поглъщаща цялото ми тяло. Превземаш клетките ми - растат и се делят. Нима ракът е с твоето име? Зловещо е. Черният ти цвят ме преследва. Восъкът от догарящите свещи на масата у вас се разтича от устата ми. Топло ли ти е? Сънуваш ли кошмари? Звукът от кашлицата ти, породена от цигарен дим, ми е така любим. Задушава те за секунди. Разкъсва дробовете ти. Имам време да се вмъкна между тях. Най-сетне съм близо до сърцето ти.

.

.

.

Дишаш ли още?

[havenhurst8]

Наречи ме цинична.

Поне така мога да скрия любовта си.