12 –ото издание на Cinelibri с преклонение пред нобелиста Марио Варгас Льоса
CineLibri е единственият в света фестивал с профил, който представя не само филми, но и множество книги, писатели, съпътстващи събития, гали, пърформанси, обединявайки други изкуства. С тази амбициозна и смела цел се роди този забележителен фестивал вече в далечната 2015 година по идея на Жаклин Вагенщайн. И сега очакваме с нетърпение неговото 12-о издание!
Събитие, което не търпи имитации и симулации, още по-малко инсинуации, за сметка на това допуска „зрелищни“ филмови интерпретации, нерядко гениални, на литературни произведения.
Тази есен фестивалът Cinelibri ще се проведе в дните от 15 октомври до 8 ноември в София и още шест български града под мотото „Цивилизация на зрелището“. Този водещ мотив е преди всичко израз на преклонение пред паметта на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, който ни завеща внушително по мащаб и размах литературно наследство. През март 2026 г. достолепният испанско-перуански словотворец щеше да навърши 90 години.
Марио Варгас Льоса
Знаменателното есе „Цивилизация на зрелището“, създадено от един истински антиконформист, разобличава ценностната деградация на съвременното общество и неговите рупори. Горчивата истина е, че днес интелектуалният дебат е шоу, а новината, дори и най-трагичната, се третира като спектакъл. Късата памет и разрастващата се интелектуална и духовна слепота издигнаха бързата консумация в култ и превърнаха най-плоските форми на развлечение в ултимативна ценност.
Книгата с есета с едноименното заглавие на Марио Варгас Льоса беше публикувана в България 2013 година с логото на издателство Colibri в превод на Людмила Петракиева. В нея той защитава една почти скандална теза – че културата постепенно се превръща в развлечение, интелектуалният дебат в шоу, новината в спектакъл, а гражданинът в публика. /Споделям че, че книгата зае своето място в моите лични библии на литературата – б.р./
Ще цитираме част от представянето на „Цивилизация на зрелището“ на Марио Варгас Льоса от издателството тогава, а и самия него не единствено като припомняме, а преди всичко в контекста на предстоящото 12-о издание на фестивала CineLibri:
Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество – безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления. В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление. Интелектуалците, които съставляват гръбнака на целия XX век, днес отсъстват от обществения дебат. И въпреки че неколцина подписват манифести или участват в полемики, едно е сигурно: тяхното влияние в обществото е нищожно. Проумели това, мнозина са избрали дискретно да мълчат. Като истински антиконформист, Варгас Льоса ни поднася една безмилостна рентгенова снимка на нашето време и на нашата култура.
„Целта на скромното ми есе не е само да попълни множеството размисли за съвременната култура, а да свидетелства за преображенията на това, което все още се разбираше под понятието култура, когато връстниците ми и аз тръгнахме на училище или постъпихме в университета, както и за безвкусната шарения, която я е изместила – подмяна, извършена сякаш с лекота и със съгласието на всички нас. Културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне.” (Марио Варгас Льоса)
Марио Варгас Льоса при удостояването му с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. /Имахме щастието да присъстваме на академичното му слово в Аулата на Алма Матер –б.р./
Организаторите на фестивала отново подготвят забележителни преживявания с киното и литературата, като провокират по техния нестандартен и новаторски поглед към изкуството. Вместо да предлага лесни отговори, официалният плакат на дванайсетото издание на CineLibri поставя въпроси. В центъра му стои нещо като трон или стол, в зависимост от това дали зрителят се чувства поданик, или гражданин. Според някои анализатори това е алюзия за пасивния зрител. Други разпознават дванайсетте стола на великите комбинатори и ненадминати сатирици Илф и Петров. Величественият облик на стола, решен в стил „своеобразен ампир“, поражда любопитство кой всъщност седи на него – политикът, инфлуенсърът или алгоритъмът. Или самият зрител, свикнал да наблюдава света като представление.
Едва ли се нуждае от коментар жълтият цвят на тапицерията, още повече че фонът се състои от вестникарски изрезки. Над трона стои надписът „Цивилизация на зрелището“, обозначен с различни по размер и шрифт букви, изрязани от вестникарски заглавия. Съществува хипотеза, че организаторите са възмутени от жълтата преса. Има и контрахипотеза: тайно се надяват тя да им обърне внимание. Според културолозите плакатът не осъжда Негово Величество Зрелището, а тъкмо напротив – употребява го. Превръща самия фестивал в осъзнат избор, примамва окото с образи, за да натовари ума с идеи, и насочва вниманието към една почти забравена тема – къде отиде смисълът.
За да си отговорят на този фундаментален въпрос, тази есен зрителите на CineLibri ще имат достъп до над 70 отбрани, скандално многообразни литературни адаптации, разпределени в няколко модула. Става дума за (ко)продукции на близо 30 държави, „ексклузивни“ национални и световни премиери, забелязани и отличени на най-влиятелните кинофоруми в света – Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Сан Себастиан и други.
Салман Рушди
Визията и философията, която я мотивира, задават стила на официалното видео на фестивала, което предстои да обявим, и на пърформансa, който ще открие CineLibri на 15 октомври в зала 1 на НДК. По традиция в зала 1 ще се проведе и „спектакуларната“ церемония по награждаване на лауреатите от конкурсите за най-въздействаща игрална адаптация на книга и най-добър документален филм. Ценителите на документалното кино могат да се чувстват поласкани, защото програмата включва филми за прочути писатели от различни поколения, асоциирани с коренно различна литературна естетика, като Джак Керуак, Ф. М. Достоевски, Салман Рушди, Сири Хуствет, Виктор Ерофеев и Хавиер Серкас. Извън конкурсната програма ще се състои официалната премиера на документалния филм Петокнижие Анжелово, посветен на забележителния български интелектуалец, писател и киносценарист Анжел Вагенщайн.
Сири Хуствет
В епоха, която предпочита хората да бъдат обобщавани в едно изречение, фестивалът настоява да показва фигури, които изискват цял филм.
Новият филм на Лъчезар Аврамов по сценарий на Димитър Стоянович, посветен на Анжел Вагенщайн, ще има своята премиера на CineLibri. Наричаха го писател, мислител или просто ангажиран гражданин. Имаше досадния навик да се интересува не само от себе си, а и от света. Обичаше да пише и да дразни, спорейки с епохата, и си плащаше цената за това. Сякаш не е бил поканен в обществения разговор, за да забавлява публиката, а за да я тревожи. Сякаш не е марка, а съвест.
Анжел Вагенщайн
Подобни представители на изчезналия вид homo politicus, заменен отдавна от homo spectator, създават известен дискомфорт.
„Ако Господ имаше прозорци, отдавна да са му се изпочупили стъклата“, казва Вагенщайн. В годините имахме шанса да се докоснем, да общуваме с изключителния интелектуалец Джеки Вагенщайн, както го наричаха приятелите /повече при нас може да прочетете тук/.
Концептуалната визия на CineLibri 2026 е дело на младата талантлива Омана Кацарска, чиито идеи вече са неразделна част от ресурсното богатство на фестивала.
Организаторите съобщават, че кандидатите за участие в конкурса за късометражен филм, вдъхновен от литературна творба, могат да изпращат предложения чрез платформата FilmFreeway не по-късно от 10 август т.г.. Тази година, освен обичайната парична награда, победителят в конкурса ще получи високо професионален сет от камера, обективи и осветление, за да заснеме следващата си късометражна творба.
Дни след новините за 12-ото издание на фестивала страхотната вест, че бъдещият пълнометражен анимационен филм „Light Boxes“ на Теодор Ушев е селектиран за Venice Gap-Financing Market 2026, част от Venice Production Bridge към 83-тото издание на Международния филмов фестивал във Венеция – @La Biennale di Venezia.
Теодор Ушев
Сред избраните проекти тази година са само два пълнометражни анимационни филма, което прави селекцията особено престижно международно признание.
„Light Boxes“ е българска копродукция на Cinelibri, реализирана с подкрепата на Национален филмов център в партньорство с Канада, Полша, Франция и Белгия.
Проектът е вдъхновен от едноименния роман на американския писател Шейн Джоунс – поетична и визуално дръзка история за войната, любовта, въображението и съпротивата срещу мрака. Филмът съчетава стоп-моушън куклена анимация и игрално кино – амбициозен творчески подход, който разширява границите на анимационното разказване. Участието във Venice Gap-Financing Market е важна стъпка в развитието на проекта и силен знак за неговия международен потенциал.
А Тео Ушев написа на профила си във фейсбук: „Сценарият е написан от мен и редактиран от Chris Robinson. Това е първият ми пълнометражен анимационен филм, съчетаващ стоп-моушън куклена анимация и игрална част – форма, която ми позволява да изследвам нови територии в разказването и образа. Селекцията във Венеция е важна стъпка за този амбициозен проект и силен знак за международната му перспектива. След години работа в анимацията – този проект е особено личен за мен. Не само с работата в неизследвана за мен територия, но и с координацията между толкова много държави, този филм ще бъде най-амбициозния и скъп филм, по който съм работил.
Първи кадри от проекта на Теодор Ушев „Light Boxes“
Повече детайли ще споделя по-късно, но това ще бъде важен момент в развитието на анимацията в България...
Благодаря на всички партньори и екипи, които вярват в „Light Boxes“ SODEC CineLibri, Foliascope Foliascope, Jacqueline Wagenstein, Yves Fortin Etienne Hansez Anna Mroczek Woj Leszczynski Ilan Urroz .
За мен е чест този филм да бъде част от една от най-престижните професионални платформи за кино в света.“
Поздравления за целия творчески екип и партньорите по проекта! Пожелаваме успех на „Light Boxes“ по пътя към неговата реализация и очакваме с нетърпение следващите новини.
Забележително е дългогодишното приятелство и сътрудничество между Тео Ушев, Жаклин Вагенщайн и CineLibri. Припомняме, че на 8-то издание на фестивала през 2022 година беше премиерата на „φ1.618“ , първия пълнометражен игрален филм на Ушев, вдъхновен от литературно произведение (“Пумпал” на Владислав Тодоров). За филма може да прочетете при нас тук.
А миналата година на 11-ото издание на фестивала CineLibri във Френския културен институт беше показан новия тогава филм на Теодор Ушев – късометражната анимация „Живот с идиот“. Имахме възможност да видим още три заглавия на световноизвестния български аниматор, получили признанието на критиката: „Изтритият Айзенщайн“ третира темата за руската инвазия в Украйна; „Вълкът“ е майсторска адаптация по разказ на Емилиян Станев и представлява омагьосващо преосмисляне на вечния конфликт между природата и човечеството; „До последен дъх“ отдава почит към едно от знаковите произведения в историята на киното – едноименния филм на легендарния Жан-Люк Годар. Нарисуван с вода върху пясъчна хартия, филмът на Ушев откри фестивала в Анси през 2023 година.
Режисьорът присъства на прожекцията във Френския институт и сподели много развалнуван: „CineLibri е единственият фестивал в България, на който имам желание да показвам филмите си“. И продължи: „Имаме честта тук да присъства един непосредствен виновник за това аз да направя филма „Живот с идиот“. Открих този текст на Виктор Ерофеев някъде през 90-те години, в превод на Георги Борисов, който е тук сред нас. Този филм живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан. За щастие, намерих смели хора в лицето на Miyu Productions, които са в Париж, и казаха: „Да, искаме да направим този филм, това е филм за нас“.
Виктор Ерофеев
Както вече писахме по-горе в програмата на 12-ото издание на CineLibri ще гледаме документален филм за Виктор Ерофеев…
Връщайки се във времето от 2015 г., когато в разговор с Жаклин и Раймонд Вагенщайн ни споделиха, че слагат началото на кино-литературния фестивал CineLibri, оценяваме колко красиви преживявания имаме с киното, литературата, срещите със световни автори и кинематографисти. И не само това – CineLibri е явление и пример как и в България може талантът, въображението, познанието, професионализмът и не на последно място – обичта, към това, което правиш, да те постави в елита на световното кино.
Успех и до 15 октомври, а дотогава какви ли страхотни новини ни очакват от CineLibri! ≈
„въпреки.com”
Снимки: архив на CineLibri и „въпреки.com”
