#cosmic desert

[taudalpoi]

Cosmic Frontier Desert Night, Where the Stars Feel Close | He doesn’t look up because he’s afraid the sky will answer back. The canyon holds its breath, lit like a set from a forgotten late-night broadcast. Somewhere between dust and starlight, the map becomes a confession.

[taudalpoi]

Neon Ringworld Horizon Over a Silent Desert Road | The engine cools, but the horizon keeps burning like a warning you almost remember. Above it, a ringed world turns slowly, as if time obeys different laws here. You didn’t come for answers. You came to see if the night would recognize you.

[taudalpoi]

Cosmic Flower Field Under a Distant Sun | She walks as if the planet is remembering her, not the other way around. Flowers flare against the dust like soft alarms, and the sky hangs heavy with an unfamiliar warmth. Somewhere beyond the rocks, the broadcast ends mid-sentence and the quiet takes over.

[taudalpoi]

Adventure in Op Art: A Portal Through Striped Dunes | The horizon folds into itself, repeating like a warning you cannot quite translate. A black sun hangs in the center of the scene, patient and perfectly still, as the dunes ripple with impossible certainty. Somewhere between signal and mirage, one figure keeps walking.

[opticflux]

Rare Hot Neptune Discovered Defying Odds in a Cosmic Desert

Astronomers have recently unveiled a rare celestial gem: TOI-3261 b, a Neptune-sized exoplanet that whips around its star in a mere 21 hours. This discovery is akin to finding an oasis in the so-called “hot Neptune desert,” a region where such planets are typically as scarce as hen’s teeth. TOI-3261 b: A Peculiar Resident of the Hot Neptune Desert TOI-3261 b is a gas giant with a mass…

Rare Hot Neptune Discovered Defying Odds in a Cosmic Desert

[sonderoan]

A major revision is required in our understanding of our Milky Way Galaxy according to an international team led by Prof Noriyuki Matsunaga of the University of Tokyo. The Japanese, South African and Italian astronomers find that there is a huge region around the centre of our own Galaxy, which is devoid of young stars.

[allmyfriendsareartists]

COSMIC DESERT via AnOther Magazine

Photography by Kathryn Armstrong

[somemusetonight]

етюди, които те разкъсват: Ая

случвало ли ти се е погледът ти да “се спъне” в нечии очи и да остави част от себе си завинаги там?

ако не си минавала през човешки очи, нека ти разкажа:

има хора, срещнати на улицата, в градове, в които никога не си била, които ти се струват непонятно близки. почти като роднини, с които си живяла цял живот и не сте се виждали от известно време. такива непознати близки са точната противоположност на пъзелчетата, с които си пасваш идеално, приказката влиза меко, имате общи интереси и.. е ясно, че сте един за друг. това са хора – вълни в живота ти. а другите – познатите странници – те са пътят ти. стъпалата.

приказката ми е за една позната. Ая е мълчаливо но кораво момиче. имало е за какво да се бори и се е научила да не се пилее заради слабохарактерни и претендиращи същества, с каквито лесния свят на забавления и вещи вече е препълнен. Ая не хаби ресурса на думите си за когото и да било, защото знае, че те са пълни със смисъл. а смисълът е енергията на мислите, които носят енергията на духа и. тя вярва, че духът е крепежен елемент на всяко същество и трябва да го пази много. много.

често се случваше да я заобикалят разни ухажори и да се отказват бързо, защото я смятаха за твърде срамежлива, неспособна да се забавлява, мълчаливка.

това не беше важно. важното беше, че я забелязваха, но тя не виждаше никой. по цели седмици можеше да не срещне очи, да не чуе глас, не защото нямаше хора, в този пренаселен град, а защото хората бяха прозрачни за нея.

Ая често седеше на бордюрите. нивото, на което беше недосегаема като камък или кошче. защото какво може да засегне едно обрулено тяло, освен това, което може да притисне силния му дух, единственото, което го държи така високо? на бордюра можеше да мисли с часове или да драска комикси.. можеше да измисля имена на несъществуващи цветя .. можеше и да се изчисти от всяка мисъл и просто да лети. в такъв един момент срещна стъпалото..

..срещата с такива същества не те впечатлява – спъва те, изкарва ти въздуха и те разбърква необратимо. и в това стъпало остава част от теб. заключена за вечност от живота ти, тази част болезнено иска да се върне при останалото цяло. така се стремиш, с цената на всичко, да се върнеш при човекът, да бъдеш близо до дискомфорта, с който те пронизва, преобръща, развива несъществуващи сетива в теб.

решиш да бягаш .. и те настига абстиненция, премята те и те изхвърля смазана на същия бряг, от който се хвърли. разбираш, че няма по-силна хватка от това желание да мутираш в нещо неизвестно, с необикновени последици, без ясен край.

погледът му беше тежък, топъл, остър и мил в едно. чертите му я смущаваха до паника – всичко в него извикваше крайно непознати за нея реакции.

стояха от притихнали от двете страни на улицата и не откъсваха очи един от друг. минаващите хора, изпразнени от съдържание, не хвърляха дори и сенки. веригата, опъната от прескочилите души – опъната до болка, не се отхлабваше с приближаването. с помръдване на пръстите му вселените си сменяха местата.

такава сила не е позната на човешкото съзнание, каквато премина през тях задно с прескочилите късове души. дори не се запознаха – нямаше нужда, всичко научиха в първия миг.

не знаеха какво да правят. идея нямаха, че ще боли. опитваха да отхлабят връзката като внимателно скъсяваха дистанцията, покрита със стъкло и бодли.

бавничко сляга вихрушката след такъв сблъсък. нежните прашинки от разрухата на старото познато наваляха в тънка пелена. живите въглени в очите му плуваха спокойно в моретата на нейните очи. мощен поток, без да трепват, преливаше между тях. непреодолимите различия на стихиите внимателно се милваха, едва щадящи сетивата им.

не знам края на тази приказка, Пуф. казват, че така са се родили сателитните галактики. казват, че е трудно, но никой не се е отказал да бъде такава. казват, че в тях се зараждат всяка секунда чудеса. не знам как свършва.. или дали. но знам, че само в такъв праг можеш да живееш истински.

View On WordPress