Парализиран речник.
Думите са сковани, нескалъпени, недовършени, ужасно объркващи и точно толкова парализирани, колкото езика ми щом стане дума за теб.
Не мисля за теб, отказвам да те говоря.
В разговори, на бял лист, на бележка в телефона.
Не пиша за теб.
Защото всяка хубава рима ще се превърне в спомен, който не искам да държа в спомените си.
Не пиша, защото прегръдките ти ще станат много по-топли в редовете.
Ще започна да чувствам и аз леглото по-студено, завивките ще ме дразнят, че са така добре изгладени и ще търся ръцете ти, докато намирам удобна поза, в която да заспя.
Не пиша, защото ако добавя буква някъде, където не трябва.. Сама ще се превърне в рамена, грешно ще се превърне в праведно.
Що се отнася до теб, неграмотна съм.
Уча още азбуката, уча се още как се изписват думите и особено онези думи с чувства, за които тетрадката е тясна, с твърде малко страници или е просто недостатъчно голяма.
Листата стоят празни, защото напиша ли дори една сричка ще си спомня за тъмнокафявите ти очи.
Ще си спомня за смеха ти, за това как ухаеш.
Ще поискам да чуя гласа ти поне още веднъж.
Не пиша за теб, само те споменавам.
Защото дори в ненаписаното ти отдавна присъстваш.
Ferda Gagov
