Teh Kindergarden Horror

(function(i,s,o,g,r,a,m){i['GoogleAnalyticsObject']=r;i[r]=i[r]||function(){ (i[r].q=i[r].q||[]).push(arguments)},i[r].l=1*new Date();a=s.createElement(o), m=s.getElementsByTagName(o)[0];a.async=1;a.src=g;m.parentNode.insertBefore(a,m) })(window,document,'script','//www.google-analytics.com/analytics.js','ga'); ga('create', 'UA-48791609-1', 'tumblr.com'); ga('send', 'pageview');

[teh-kindergarten-horror]

Търсете ме и на alexandravond.tumblr.com. Horror stories за възрастни.

[teh-kindergarten-horror]

Леля Ленче от Горубляне

Това беше феноменът, заради който си носех всички шарени фиби в джоба и си ги слагах на косата (до една) пред входа на децката. На пук. Защото всеки път като ме видеше, леляленчеотгорубляне ми заставаше на Фъ и казваше

Елице ти пак си с нови фиби!

Сигурна съм, че се заяждаше, защото не можеш да преметнеш децата в намеренията си. Разбират ги тези неща.

Фактът, че не се казвам Елица е по-малко интересно от това, че за 5 години не ми научи името.

Плюс това обичах грис. Редовно се опитвах да подпаля въпросната децка, защото я ненавиждах (с два камъка и надеждата за искра. видях го в едно децко) и един път имаше земетресение. Земетресението в ерата на Костенурките нинджа е голямо събитие, защото както всички знаехме, земята се отваря и от нея излиза кълбото на Шрьодер. Но... истината е, че аз не дочаках всички тези подробности, щото за минус 2 секунди вече бях минала оградата на двора.

[teh-kindergarten-horror]

Васко, 4.5 г.

В детската ми, на "Оборище" и "Кракра", където сега е Британския съвет имаше една крава, тогава още кравичка, дето като идваха идваха нашите да ме вземат от градината вечер, приближаваше към тях и ме топеше с компромати от типа на: „днес Васко каза ебаси", "Днес Васко не каза добър ден на другарката Симеонова", "днес Васко счупи едно шише”.

Не знаех точно какви ги дрънка тая, но и се заканвах пред нашите, как следващия ден ще си изяде боя, но нея хич не я плашеше това и ме поглеждаше победоносно, после поглеждаше баща ми, майка ми или баба ми, с победоносен поглед, който сигурно казваше нещо като "видяхте ли другарю/другарко, очевидно не ви лъжа, че синът ви е един хулиган". На следващия ден тя си изяждаше боя както си му е реда, а наскоро я видях в някакво бизнес списание със снимка в костюм и дори вратовръзка, строга една, председател на някаква агенция станала или заместник-министър, не помня точно.

[teh-kindergarten-horror]

Всичко е по-вкусно така.

[teh-kindergarten-horror]

Иуинка от Шофия, 5 г.

Винаги съм била послушно дете. От онези дето слушат, слушат и после си правят, каквото са си наумили. За голямо (не)щастие, бях също и доста кекаво дете. Може би затова консумирам с удоволствие (и мярка) млека с ориз, грис и компот с хляб. Само не в "шоличка". Посещавах детската рядко и някак с възхищение. Това беше мястото, където всички ходят и се забавляват по цял ден, докато аз вдигам температури... Помня един рожден ден, когато бях здрава. Мама ми направи страхотна торта, много красивичка, с разни фигурки за украса (мама много я бива в тия работи). Отивам аз - щастливата щерка на градина, там аху иху, щур купон, ядем разни неща (в шолички) и о! каква радост идва време за десерта. Лелята, отговорник на моята група, носи мамината торта, всички единодушно си облизваме брадите от лакомия, тя отива да я нареже и.... повече никой никога не я видя. Тортата де. Изтървала я по стълбите. И събрала. И изхвърлила. Мисля че едно детенце леко си порева, докато аз бях ужасена, че никой няма да разбере колко вкусни торти прави мама. Безумна несправедливост. Дори нямаше да помня историята, ако когато дойдоха да ме вземат, не се бяха изредили 4 лелички да искат на мама рецептата. От стълбите ли я облизаха, що не викнаха и хлапетата, не знам... Поуката е ясна - с торта - само в асансьора!

През всички дни на посещение, да ме накарат да спя по команда беше мисия невъзможна, ама аз нали съм добричка, си лежах кротичко в леглото и нещо си се занимавах, докато мине времето за спане. Но един път лошата Катя реши, че цял ден ще повтаря всичко, което кажа или направя - досади ми доста бързо, но не смеех да се оплача. "Не стига, че въобще са я довели, ами и мрънка!" нещо такова си представях, че ще кажат Лелките. В един момент просто седях в ъгъл, гледах в точка и мълчах, но най-лошото беше, че докато всички спяха, аз си припявах песничка, която Катето (тя естествено също не спа в този ден) явно не знаеше и опитът за имитация беше възмутителен. Накрая нея я наказаха, но аз се прибрах с тягостното усещане за пропилян ден.

[teh-kindergarten-horror]

Фати, 4 г.

След като Дани ми прати този блог и аз прочетох споделените ужаси, сънувах кошмари за моята детска градина на село Липник (Разградско), която може би вече не функционира.

Изведнъж спомените за ужасните дробчета, рожден ден (на който фотографът и изобщо документирането на събитието беше най-ужасяващото нещо) и счупеното легло нахлуха с все сила в сънищата ми.

Не беше лошо място - имаше градина с висока до кръста трева и огради, които лесно се катереха (съответно беше лесно и да избягаш). 

Ядях почти всичко. Миех си ръцете със сапунчетата в мрежички, висящи от чешмите. Не съм бягала. Свикнах и със следобедната дрямка след година. Но до ден днешен, решението да се сервират дробчета на обяд си остава мистерия за мен. Просто варени дробчета, без нищо. Защо?!?!

А и леглото ми се счупи, защото и други деца решиха да се качат върху него. Беше от онези дето се разпъват от едни гардероби, с дървени крачета, сещаш се.

  От малката: http://onceuntitled.tumblr.com/

[teh-kindergarten-horror]

Млада и ужасена Даниела.

[teh-kindergarten-horror]

Дани, 4 г.

Споделеният ужас е наполовина ужас

При мен първото отбиване на номера с детската градина започна късно - когато бях вече на попрезрелите четири години. Ама пък какво отбиване беше само...В детска градина в Сибир. Мама и татко продължават да се стресират колко ли лошо може да звучи това на чуждите хора и затова, като разправям истории от моето детство, те много молят да се придържам към приличния тон и географската коректност. Добре, не беше баш Сибир-Сибир, а относително „цивилизованите“ покрайнини на град Тюмен.

Детската ми градина се помещаваше на петия етаж в дълга сграда, разположена по брега на целогодишно замръзнало езеро. Ние живеехме под наем на шестия етаж. Аз не бях като простолюдните деца, дето „ходят“ на детска градина. Аз аристократично „слизах“ на детска градина. Разбирането ми относно отговорностите, които носят след себе си привилегиите (пък били те и от толкова банално битов характер), тотално липсваше. Коронният номер - баламосвах другарките, че нашите са ми казали днес да си тръгна по-рано и сама да се кача до вкъщи, понеже ще имаме гости и мама ще е много заета в кухнята, пък и нужда от помощ ще има... Веднъж получила разрешението им, драсвах навън към пързалката т.е замръзналото езеро, където пей сърце, бунтовно, дорде родителският комитет не открие подривната злоупотреба. От такова нещо като сибирски студ не помня някога да съм страдала. На мен все ми беше топло. И нямам идея каква точно храна са ни давали в детската градина, обаче си спомням, че много пиехме – чай, гъсто като сметана прясно мляко, компоти, такива работи.

Второто ми отбиване на номера с детската градина стана в родния Пловдив, където се върнахме с нашите след промените. Издържах в ЦДГ „Таня Савичева“ цели три месеца. Децата ми викаха Дана-Цоцолана или Данка-Бабанка и ме тормозеха, защото бях пухкава, а госпожите, оскотяли от неизменните панелни натюрморти около тях, хич нямаха нервите да се занимават с възпитателни инициативи. Деградираща анархия отвсякъде.Що се отнася до кухнята - за десерт от пет дни в седмицата, поне в три задължително се сервираше кошмарен крем – от онзи нишестения с изветрял оранжев цвят. Единственото положително нещо на тая гнусна детска градина беше, че толкова я мразех, че накрая се заинатих с рогата и копитата да не ходя и тъй като нямаше кой да ме гледа, мама се принуди да ме пусне на училище с една година по-рано. И оттам като се завъртя всемогъщото виенско колело на случайностите, та ме спря точно при хората, които трябваше. Огромно благодаря, за което:)

[teh-kindergarten-horror]

Каквото сам си надробиш...

Смених около 5 детски градини във всички райони на София и никъде не си намерих мястото. Спането следобяд беше хел и до днес не го умея. 

Най-големият ми ужас беше фрикасето. Така и до днес. Съмнителна бяла каша, за да не се вижда какви гадории плуват вътре - най-вече пилешки кожи. Бях измислила схемата да го дъвча, докато леличките обикалят масата. После, когато отминат, ловко хвърлях шепата сдъвкано месо под масата и се отправях към леглото. Един ден ме хванаха. Наказанието беше да изям всички остатъци от сдъвканото ми месо под масата, докато седя под масата. Помня, че силно се надявах само аз да правя така с месото... 

Хоррър, изживян от: Моника

[teh-kindergarten-horror]

Аз и сестра ми. Оранжеви деца.

[teh-kindergarten-horror]

Ани и доматената супа.

"Мама каза да не ям супа."

Така поздравявах аз сутрин "леличките", които за съжаление свериха моята версия с тази на майка ми... Жив и здрав да е един Киро <какво ли е станало с това ящно (тогава) момченце?>, с който известно време успявахме да направим замяна пълно за празно <празното в моя посока >. Разкриха ни, разбира се (пак майка ми е поискала по-голяма бдителност от страна на персонала), но преди това отнесох няколко похвали колко добре съм започнала да се храня.

И до ден днешен не помирисвам доматена супа.

[teh-kindergarten-horror]

Опасната дупка

Детската градина си беше страшно, но и донякъде приключенско място. Все си мисля, че голяма част от изживените там емоции се дължат главно на разюздената ни детска фантазия.

Така например за мен тоалетната в детската градина си беше фатално място. Имах ужасен страх от тези две плочки с дупка по средата, в която имах чувството, че ще падна, ако клекна. Съответната дупка ми се струваше цяла яма и за да избегна опасността си, се изхождах редовно пред тоалетната и нямаше проблеми.. абе имаше проблеми, защото накрая ми дърпаха ушите, а дори не си спомням как се издадох (все пак ходех на тайни мисии). Като цяло още си ги мразя тея олд скуул кенефи, дето имам чувството, че ще се хлъзна някой път и ще потъна завинаги! Като изключим това, имах начини да си отмъстявам като армия сополи например...

Абе гнусничко си беше.. насрани деца, гадости за ядене, някво нелепо спане, а и ме харесваше момиче на име Недка Подметка.. смятай...

С любов от: http://tombata.tumblr.com/

[teh-kindergarten-horror]

МАКАРОНИИИИИ

Сутрин макарони, на обяд макарони, вечерта макарони............абе тези хора не бяха добре!!!

Всеки ден на закуска имаше макарони на фурна и бяха мега гадни.

За да си реша проблема, просто спрях да закусвам, но докато разбера след това, че всъщност макароните са яки, мина ужасно много време!!!

Благодарение на: http://kokichan.tumblr.com/

[teh-kindergarten-horror]

Ива, 4г.

[teh-kindergarten-horror]

Ива, 4 г.

Най-много от всичко в детската градина мразех да спя на обяд.

Имахме една госпожа, която не ни пускаше до тоалетната по това време. Веднъж ме беше пуснала, като преди това бях нашамарена, защото не спя и толкова бързах да се върна обратно, за да не ям пак бой, че не видях един отворен прозорец в тоалетната и си сцепих главата на него. После така или иначе ядох бой, защото от страх си легнах направо в леглото и бях изцапала чаршафа с кръв.

После започнах да "хитрувам" и 3 пъти успях да избягам от детската градина, за да ходя да пишкам у баба.

[teh-kindergarten-horror]

Млада активистка.

[teh-kindergarten-horror]

Лиза, 4 г.

Мразя пиле фрикасе и до ден днешен. Слагаха ни на едни подвижни масички, обаче аз за първи ден на детска и не знам...И си плякам пилето под масичката, щото не искам да го ям и като се нахранихме, лелките дигат масите и под моята ... гръндж.

След това обаче прибягвах до пренос в джобите.

А иначе - ние с брат ми бяхме на седмична градина, тоест спяхме там и един ден брат ми подскача на кревата и аз се разревах, защото той счупи кревата и щяха да го накажат.

А лелката дойде и не само го наказа, а и го нашамари, щото ме е разревал.

Край.