Words and Roses

В душата на всеки човек има капан, който се отваря само от поезия 12.11.17

[words-and-roses]

щастие означава да е събота с теб да сме прегърнати до обяд  в меките завивки и при всеки мой опит да стана просто за да направя кафе и закуска, да ми шепнеш - “Остани.”

- Д. А.

[words-and-roses]

И най-накрая подреждаш

разпилените мисли прилежно

по рафтовете в ума си

и в сърцето си

и става толкова подредено,

че чак се усещаш празна

и най-накрая си сигурна,

че вече никой не е способен

да се доближи достатъчно,

за да разхвърля отново

и точно тогава се появява

забавният и небрежен тип

с брадата и чаровната усмивка

и още преди да се е приближил достатъчно,

вече знаеш, че цялото подреждане

отдавна е отишло по дяволите.

- Д. А.

[words-and-roses]

Тя стои пред теб

развълнувана

в очакване да я целунеш,

но ти отново правиш крачка назад

и си тръгваш

а тя остава там

и се чуди

кой те е наранил толкова много,

че не позволяваш на себе си

да се доближиш дори с крачка повече.

- Д. А.

[words-and-roses]

Кое е по лошо -

неизживяното,

което никога не е започвало,

или недоизживяното,

което не е трябвало да свършва?

- Д. А.

[words-and-roses]

Иска ми се някой ден,

когато вече са минали години,

да видиш моя снимка някъде

и сърцето ти да пропусне удар,

само един, достатъчно е

просто за секунда да си припомниш

за момичето със стиховете,

а след това да продължиш деня си,

както обикновено

да си изпиеш кафето и да се прибереш

в зоната на комфорта,

докато момичето със стиховете

продължава да стои

като самотна песъчинка

в някое тъмно кътче

в сърцето ти.

- Д. А.

[words-and-roses]

Исках да съм чужда

нечия

принадлежаща

(и по-конкретно негова)

слаба

уязвима

защитена

исках да съм всякаква,

но не и себе си

и ако съм чужда вместо своя

има ли значение каква съм изобщо

- Д. А.

[words-and-roses]

Ами ти?

Сърцето ти прескача ли удар

всеки път, когато ме погледнеш

пробожда ли те при мисълта,

че можеше още да съм твоя

и да лежа с усмивка в прегръдките ти?

И ти ли се свиваш в празното легло,

когато не можеш да заспиш?

А стоиш ли понякога без дъх и думи,

вгледан в нищото

и хипнотизиран от изображения

на едно бъдеще в миналото?

Да, аз също.

Но знам, че няма да го признаем -

само ще го четем в очите.

- Д. А.

[words-and-roses]

Не мога да опазя чувства

от настоящето за бъдещето,

когато човекът срещу мен

още живее в миналото.

- Д. А.

[words-and-roses]

Най-доброто, което миналото направи, беше да ми обърне гръб и да ми позволи да живея тук и сега.

- Д. А.

[words-and-roses]

Никога няма да ти разкажа

за вечерите, в които не мога да заспя

когато мислите ме засипват

като тежки камъни,

когато луната ме гледа

и плаче заедно с мен

в тези нощи мога единствено да се свия

и да се обгърна сама с ръце,

за да съм сигурна,

че не съм се разпаднала на парчета

луната ме научи да крия част от себе си

за да не виждаш белезите

на самотата ми;

не искам съжалението ти,

искам теб

- Д. А.

[words-and-roses]

Любовта ни се зароди

на фона на бурните морски вълни

през нощта

и приключи

в една слънчева септемврийска сутрин

при спокойното море,

когато всеки от нас взе чувствата си

и ги поведе в различна посока

от тогава морето

спря да се вълнува

и заглъхна в себе си

точно като нас.

- Д. А.

[words-and-roses]

Търся те на грешните места

в сънища и празни чаши

винаги съм на ръба

да те намеря

и когато протегна ръка,

се оказва че те няма

търсиш ме на правилните места

в самотата и поезията,

но аз вече не съм там,

чакам те на грешно място,

за да се разминем

отново.

- Д. А.

[words-and-roses]

Казват, че понякога ти липсват спомените, а не човекът, но какво правиш, когато си сигурен, че ти липсват и двете?

- Д. А.

[words-and-roses]

Намразих самотата,

когато ти си тръгна,

но тя упорито стои на вратата

и те чака да се върнеш

наивна е,

не мога да ѝ обясня защо те няма

тя не разбира

след теб и други се опитаха

да я изгонят

безуспешно

намразих я,

но тя е единствената,

която не ме остави.

- Д. А.

[words-and-roses]

3:27

Време е да тръгваш,

навън е тъмно

късно е за такива разговори

ще съжаляваме сутринта

не се съпротивлявай

уморена съм от илюзии

и знам, че няма да останеш вечно

затова не оставай и за миг

- Д. А.

[words-and-roses]

И ако искам

устните ти върху моите

когато не може

и когато не трябва

целуни ме

без да мислиш

нека само за момент

се почувстваме цели,

колкото и да сме разбити

от миналото

в сърцата ни

- Д. А.

[words-and-roses]

ВЕЧНОСТ

в сънищата ми

все още ме прегръщаш

и прокарваш пръсти

през косите ми

в сънищата ми

притежаваме вечността,

а след това се събуждам

и всичко ми е отнето

дори в думата “вечност”

има едно почти незабележимо

но.

- Д. А.