Untitled

[yoanaa6]

Не те виня, че ме нараняваш.

Че се подиграваш с мен.

Че си храниш егото, с любовта ми.

Това си си ти.

Не те виня, че не ме искаш.

Не те виня и за това, че ти е хубаво да гледаш как страдам.

Не те виня, че не ми даваш любов, доброта и уважение.

Няма как да дадеш нещо, което нямаш вътре в себе си!

(Може и да си имал, преди)

❤️‍🩹

[yoanaa6]

Сърцето ми винаги е отворено за теб,

Ти все пак си в него.

То си седи и те чака,

Въпреки, че знае, че никога няма да дойдеш отново🩶

[yoanaa6]

Време е да спреш да си губиш времето-

С нея.

И да дойдеш да загубиш представа за времето…

С мен.💛

[yoanaa6]

Боли да те гледам отдалеч.

С нея…

Но друго нещо ме държи жива…

и то е, че

Докато аз гледам към теб, ти си до нея,

Но гледаш мен.

“Затова не ми обяснявайте, че няма любов, между нас, любов има, ние я погубваме.”

♾️

[yoanaa6]

И ако някога останеш сам…

И ти се прииска с някого да поговориш…

Сети се как, когато аз бях на дъното-

ТИ беше единствения човек с когото исках да поговоря, но

Теб те нямаше.

Ако някога се влюбиш лудо, а същото момиче те нарани, пак се сети за мен и знай, това е кармата.

Кармата знае на всеки адреса!

Ако някога спрат да ти свалят звезди,

Сети се как на мен ми доставяше удоволствие, да го правя, да ти повтарям колко си перфектен.

Въпреки, че не беше.

Но винаги ще си перфектен, в очите на влюбения човек.

Ако някога гледаш в нечии очи и изгаряш от любов, а същите очи гледат другаде….

Сети се, как те гледах аз, търсех само твоите очи, сред стотици.

Ако някой ден, Тя те кара да си тъжен, самотен, унил, знаем, няма да си го признаеш и покажеш, но

Спомни си, как умирах да видя усмивката ти, и как изтръпвах когато се усмихваше на мен!

Ако някога се влюбиш, а тя не те иска,

Кармата те посещава, но ще мине, продължи!💛

[blackbarbieee7777]

[blackbarbieee7777]

[yoanaa6]

💛

[thecolorblr]

“Как се става безчувствен? Като бъдеш верен до край на най-грешният избор в живота си.”

—

[blackbarbieee7777]

„Неизразените емоции никога няма да умрат. Те са погребани живи и ще излязат по-късно по по-грозни начини.

[grey-g]

животът ми се промени драстично, когато започнах да правя неща, полезни за душата, а не за егото

[oldsoulofforgotten]

Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.

[yoanaa6]

А

[oldsoulofforgotten]

 “Той не бе забелязал,

влизането ми в стаята,

бяхме останали сами,

той гледаше към залеза,

а аз гледах към него,

понякога се питам, 

колко ли време сме стояли така?”

[oldsoulofforgotten]

“Кълна се времето сякаш спря,

при вида на разрошените му от вятъра коси,

замечтания поглед,

нещо в мен започна да тупти,

за първи път изпитах страх,

желание да задържа някого близо до себе си…”

[oldsoulofforgotten]

Какво очакваше обърнала глава назад, косите ти може да са разрошени, защото ти обичаш да са ти такива, ръцете ти може да са студени, защото почувстваш ли топлина, почваш да се плаши, че имаш чувства.

Какво търсиш там, обърнал глава назад, какво търсиш в очите й толкова дълго време, не го ли намери? Не откри ли някой просторен топъл бряг или видя бедствие?

Ако ще си тръгваш, обърнеш ли гърба, вече забравяш за очите, забравяш за целувките, забравяш за прегръдките, вече я има само борбата със себе си, защото е трудно, когато си обичал, свикнал си, а после увяхваш, но с какво право, хората в крайна сметка нито са притежание, нито са вечни.

[oldsoulofforgotten]

Иска ми се да повярвам,

но често не ми стига,

тази вяра, не и в хората…

[selsko-momiche]

Влюбвайте се в тия дето отстъпват място в автобуса, не в тия с мерцедесите

[lora-bez-qvorov]

Нищо друго не е истинско освен, че те чакам цяла вечност и че ти никога не идваш.