Shelter

I have no feet

[400colors]

Въздъхваш

И искам да си тръгна

Дай ми от тихото изкуство

Да забравя, че съм част от другите

[400colors]

И гадния ви вкус за поезия

И гадния ви вкус за изкуство

И гадните

Върховни

Мисли

На които се оригвате

И нахлувате в пространството ми

Като мушици

Които искам да смачкам

(искам да ви смачкам)

Така може и

Да изпълзи нещо истинско от вас

[400colors]

В търсене на

Най-ниското място

Откъдето да изчезна

Без да си счупя гръбнака

[400colors]

Когато замълчиш, кръвта ми се изпарява.

[400colors]

Ехото на овациите е най-преходното, най-нищожното нещо, което човек може да поиска. Примитивни, нищожни, преходни.

[400colors]

Чудя се дали, ако постоя в белина достатъчно дълго, ще се разпадна

[400colors]

Порязах се три пъти. И трите пъти ми беше забранено.

И трите пъти се порязах, защото ми беше забранено.

И докато кръвта се стичаше по белия мрамор и пурпурната ивица образуваше куче, се чуех дали то знае.

Че животът е примка от тонове, които някой по-умен е кръстил шум. Но за кучето отвън, това е музика.

За кучето стъпките ти са музика.

Отваряш вратата - музика.

Колата минава - музика.

Защото, ако ги различи, и кучето ще запее. Видяли сме го.

Но вкъщи кучето е просто ивица кръв по мрамора

По желязото

В канала

Оттича

Оттича

Оттича

[400colors]

Искам да се върна във времето, когато кожата ти не миришеше на лудост.

Черепът ми не скърцаше. Не пазеше нищо грозно.

И не се давех в бутилки, пълни с цигари.

Тогава знаех как да разперя ръце, докато карам колело към угасващия залез. Знаех как да дишам без да питам сърцето си дали може. Знаех как да погледна високата трева, която се покланяше, за да мога да я стъпча с малките си крака. И как да гледам към небето, мислейки, че далечният сърп над хоризонта ме следва навсякъде.

Знаех как да кажа на баба, че супата ѝ е по-вкусна от вчера. А тя беше единствената, която не ме отпращаше, а ме примамваше с ароматни домати. И плачеше, когато си тръгвах в края на август. Когато пораснах. А вече не мога да ѝ кажа, че я обичам и че ѝ благодаря, че ме научиха с дядо как се пише "камък" и че Андреа е прекрасно италианско име. Принадлежеше ѝ напълно във всичките 4 касетки на рафта.

Обаче всичко се разтече

И понякога потъвам

Но поне знам, че като лежа по гръб

Музиката наистина отеква и вече се усещам

[400colors]

Let's leave

[400colors]

[400colors]

I love Sylvia Plath but she teaches me nothing. Beautiful words, ugly words, masterful sentences. She's the melancholy on your shelf you pretend to understand. But can you really understand her if you've never actually ended it. If you've never actually felt so sad. She's for the gentle hearts and mind benders. Crashed joyful spirits that want to be uncrashed. Found.

[400colors]

In a random bathroom

[400colors]

[400colors]

[400colors]

Depression is so boring tbh

[400colors]

[400colors]

I'm in the peripheral. I can see you all.