той каза нещо тихо и после се разплака,
а аз погледнах настрани и се засмях.
дочух, че идва моят автобус в далечината,
понечих да си тръгна, но после пак се спрях.
наистина не помня какво ми е говорил.
със сигурност е казал, че иска да умре,
че още ме обича, но е разочарован,
че “никога не съм му дала своето сърце”.
след тази кратка драма навярно е извикал,
че няма да поиска отново да е с мен,
а аз съм споделила, че май и аз не искам
и че оттам възниква основният проблем.
безкрайно дълга вечер. безкрайно много думи,
горчиво ми е само като мисля за това.
щом аз не съм при него, то там ще бъдат други -
поне ще е щастлив, дори и аз да съм сама.
минават тези болки - навярно заздравяват.
навярно някой ден ще се засмеем на това
как мислехме, че с обич всичко просто се оправя
и вечно се държахме като влюбени деца.