Призраците от миналото винаги идват неканени. Нахлуват с трясък, блъскат вратата в стените на съзнанието ни без да чукат, без да питат, без да ги искаме.
Призраците от миналото са най-ужасните гости. Те се разполагат на дивана, избутват ни нахално на пода, от който едва сме се вдигнали през годините. Ядат от душевната ни храна, докато на мястото и не остане празна, черна дупка.
Започват да мрънкат колко сме се променили и как това изобщо не било добра идея, защото няма нищо по-хубаво от постоянството. Да ни пилят на главата как сме се отдалечили от целта си, която само допреди известно време е била прилежно изписана с техните собствени инициали.
С две думи - трябва да сме постоянни в отчаянието си, постоянни в самоунищожението си. И постоянно в пилеенето си по тях.
Призраците от миналото не спират да ни критикуват, а думите им изведънж започват да звучат като собствения ни глас, защото така умело се прокрадват между хилядите бариери, които сме изградили като защитен механизъм, че всякаква трезва мисъл остава напълно неспособна да направи каквото и да било по въпроса.
Изведнъж всичко, което сме направили с живота си, което сме направили за другите пък и за нас самите, отива в небитието все едно никога не се е случило и престава да бъде факт от сегашното време.
Ставаме негодни, неспособни, недобри и междувременно не ставаме за нищо.
И точно когато ни убеди в правотата си, призракът от миналото започва да се чувства още по-комфортно, събул се бос и пипа с мразните си пръсти по прилежно забърсаните мебели с пренебрежение и погнуса. А ние сякаш машинално подреждаме след него онова, което сме вдигали милион пъти от пода, заедно със себе си.
Гостуването му понякога трае месеци. После започва да идва за седмица. Посещава ни все по-рядко само за няколко дни. Докато в един момент не започне да остава само за по кафе у дома. После минава само да припомни за себе си и си разменяте няколко думи на вратата.
Докато накрая не почука и вие откажете да му отворите. Ще чука упорито известно време, някой път ще тропа усърдно все едно всеки момент ще разбие вратата. Това, разбира се, ще бъде в крайно неприемлив час, но няма значение.
В един момент призракът ще си тръгне. Ще осъзнае, че няма смисъл. Ще спре да настоява. В един момент ще победите.