"Обичам ли го ?! О...Аз го обожавам. Нали знаеш как всеки има една обладаваща любов,която никога не ще забрави!? Е,той беше моята...и все още е. Той е кислорода в дробовете ми. Тази нужна глътка въздух на всяко новородено,което проплаква. Той най-важната част от сърцето ми,заради която живея. Той е моето всичко. Втори като него няма, а и няма и да има. Всяка вечер тихичко се моля на Бог да ми го върне обратно. Мисля го,мисля го много. Как е? Спал ли е? Ял ли е? Как минава деня му? Пуши ли в момента? За какво мисли? По-невероятна усмивка от неговата никога не съм виждала, а и няма да видя. По-прекрасни очи от неговите,няма. Ахх,Боже,проклета да съм... Тези негови очи. Сякаш потъвам,когато го погледна. Тези сини като мънисто очи,никога не ще забравя! Той е тази агонизираща болка в гърдите ми. Толкова силна болка... Усещам как сърцето ми се къса на милиони парченца,Боже. Липсва ми всеки един скандал,всяка една целувка,всеки един поглед,всяко едно "Добро утро и Лека нощ." Обичам начина,по който ме гледаше. Издаваше се,че е хлътнал по мен,толкова колкото и аз. Казваше с поглед "Обичам те,но няма да ти го кажа." Най-любими ми бяха моментите,когато не се виждахме дни и седмици наред и накрая казваше "Не мога да ти се нарадвам." Скъпи мой, синеочко и аз никога не успях да ти се нарадвам и никога няма да успея. Прегръдките му бяха и ще са винаги моето спокойствието, моят уют и дом. Целувките му бяха и винаги ще са най-значимите и истински. Обичам всяка една част от теб,синеочко,дори толкова трудният ти характер и силен инат. Бих се върнала от мъртвите,само,ако чуя неговото "Ела." И в Ада ще стъпя дори,само за да съм с него. Ако някой ме попита "Кой е най-хубавият ти спомен?" ще отговоря " За една голяма любов с едно прекрасно синеоко момче,което завинаги ще остане в сърцето ми." Е, според теб... Обичам ли го?! " -Мерилин В.
