Душа в бутилка

Нали знаете кога се пуска писмо в бутилка? Когато човек е загубен, самотен, когато иска помощ или поне малко надежда. Ето защо и аз реших да пусна моето писмо в бутилка. Не живея близо до море, затова създадох другия ми блог в тъмблр(който не желая да назовавам) И се зачудих: "Много хора се чувстват като мен, защо не си помогнем взаимно?!" и ето как "Душа в бутилка" се появи на бял свят. Тук ще може да ми изпращате вашите съобщения в бутилка и да знаете че там има някой ,който го е грижа за вас. Ще прочета всяко едно съобщение, ще отговоря на всяко едно съобщение и ще се опитам да помогна на всеки един от вас. Ако сте самотни и тъжни, просто ми пишете, защото от другата страна на екрана стои някой, който ви разбира. Просто нека взаимно си правим компания на този безлюден остров, на който се намираме.

[dushatamipluvavoceana]

Това е едно писмо в бутилка пуснато в океана на личните ми съобщения от един от вас. Текстът ме докосна и мисля че може да помогне на някой от вас.

„Ще кажа само че нямам нужда от отговор... Просто пиша своето писмо, което може и да пусна в бутилка утре: Всички ние сме еднакви. Преследваме щастието без значение от цената. Вярваме. Борим се. Надяваме се. Обичаме. Хора сме. И аз съм човек... Той не го разбра. Каза че съм ангел пратен от Бог на земята, каза че съм добра... Може би е прав. Но аз не исках да съм ангел, нито пък на място като земята. Преди него. Обичам го за жалост още. Той мен не. Каза ми го ясно и сложи край на всичко. Всеки търси щастие. Той не го откри у мен. Сега за други съм коравосърдечна, студена, променена... В очите му ангел си останах. Колко жалко че той стои далеч от рая... Колко жалко, че може да дадеш всичко на някой и то никога да не бъде достатъчно. Колко жалко че го обичам още, а дори ми е смешно колко ме е мачкал. Дори виждам колко не сме един за друг. Но го обичам. Не може така. Не трябва. Той търси щастие. Аз го намерих у себе си. Ще пусна любовта си в бутилка, за да отиде при този, който истински се нуждае от нея. Няма да знам кой е, каква е неговата история. Но морето знае. То винаги знае. А тази любов... Тя няма как да изчезне, тя ме прави жива, но ме и трови всеки ден.. Тя ни носи щастие и болка. Сълзи и усмивки. Тази любов е моя... А трябваше да бъде наша. Затварям я в бутилка. Който я намери просто да я сподели.. Любовта не е за един човек!”

[dushatamipluvavoceana]

Някои хора се чувстваха добре в определен час от денонощието, ден от седмицата, сезон от годината.

Тя ли?

Тя притежаваше времето, цялото беше нейно, всеки момент ѝ принадлежеше.

[tsarahfv]

Парадокс

Има едно момиче, което познавам из основи.

Тя е космос.

Привидно твърда, все че нищо не може да я разклати,

но душата и е мрак.

Все ми обяснява, че не може да обича. Не било за нея.

И все пак по времето когато беше влюбена се знаехме. По-друго е бих казала.

Винаги е една нервна. Твърди че има куп неща на главата,

но пък позволява на разни хора да и пречат.

Има един сериозен и намръщен поглед, когато работи. Направо те е страх да я прекъснеш.

Знам обаче, че за кратко можеш.

С правилните доводи, разбира се. Времето и е ценно.

Ако пък някога решиш да и зададеш въпрос. Започва да отговаря. Пълни ти сърцето с надежда.

И спира. Може толкова сериозно да те увърти, че дълго да съжаляваш, че си питал. И да чакаш отговор.

Твърди, че не оставя хора. Никога не го прави. Или поне без причина.

И въпреки това все си на нокти покрай нея. Вървиш на пръсти, заобикаляш клопките и внимаваш да не сгафиш. Молиш се да не си първия.

А от къде знам всичко това ли? Познавам я из основи.

Тя е космос.

01

[dushatamipluvavoceana]

Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща.

[itsbloodoftheheroesme]

искам най-добър приятел,който ще е винаги до мене и ще ми слуша постоянно глупостите,който говоря и ще си говорим постоянно,ще си пишем с часове и никога няма да си омръзнем :( къдеееееееееее си :(:(:(:( ?

[dushatamipluvavoceana]

???

[dushatamipluvavoceana]

Защо винаги сме на един дъх разстояние?!

[dushatamipluvavoceana]

Хората казват,че истината боли. Не! Болезнен е фактът, че не можеш да я промениш.

[vzemisirechnik]

“дъжд”

-някой да плаче на рамото ти

[dushatamipluvavoceana]

След дъжда винаги следва усмивка

[dushatamipluvavoceana]

Винаги развалям нещата

-много

[dushatamipluvavoceana]

Осъзнавам се малко по малко

-много

[dushatamipluvavoceana]

Кога ще имаш сили да поемеш контрол над това, което се случва?

[dushatamipluvavoceana]

Днес се чувствам социална

-много

[dushatamipluvavoceana]

Не знам какво се случи днес

-много

[dushatamipluvavoceana]

За първи път от много време се чувствах красива

-много

[dushatamipluvavoceana]

Иска ми се аз да съм причината някой да пише поезия

но не съм

[dushatamipluvavoceana]

В опитите си да се харесам на всички спрях да харесвам себе си.

[dushatamipluvavoceana]

Сериалите са много по-добри от филмите, в които се вкарвате

-много