ПРОЕКТ „КОНСТИТУЦИЯТА В СНИМКИ“
Всеки, който е видял поне една от моите компютърни графики е казвал: „Разбираш си от работата!“ 😀 В действителност това е моето хоби, с което се занимавам откакто се помня. Много малко хора знаят, че всъщност преди 12 години съм завършила Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Аз съм юрист по професия, но творец по душа… Често са ми задавали въпроса: „Защо не практикуваш като юрист? В тази професия има толкова много пари!!!“ Усмихвам се и им отговарям така: „Парите не са най-важното нещо на Света! Важното е да обичаш това, което правиш. Да го правиш с удоволствие. Да се събуждаш СПОКОЕН с ентусиазма и мисълта за детайлите около новия си творчески проект. Да ДАРЯВАШ красота. Да си част от нещо СМИСЛЕНО …! Да не ГУБИШ човека в себе си и да не ставаш подвластен на зависимости и материални блага!!!“
Това, че съм се откъснала от професията обаче не означава, че не се интересувам от процесите, които се случват в Държавата. Преди известно време ми попадна публикация на Пловдивския университет за написване на есе по повод 30 години от приемането на Конституцията на Република България. Зарадвах се, защото след толкова години, отново можех да изразя своето мнение пред моите вече бивши преподаватели от които все още имам огромен респект. Първото нещо, което изникна в съзнанието ми не беше самото есе, а как би изглеждало то в картини. Така се роди проекта: „КОНСТИТУЦИЯТА В СНИМКИ“. Той е само началото, чието продължение предстои да се реализира в бъдеще от моите млади колеги … Аз съм уверена, че те ще имат силата и творческото вдъхновение да го довършат, защото са изключително борбени и интелигентни. Точно такива, от които Държавата има ОГРОМНА НУЖДА днес: „Скъпи млади колеги, бъдете Юристи в истинския смисъл на думата! Не позволявайте парите и славата да бъдат водещи във вашата работа! Уважавайте своите колеги! Вие сте „Надеждата“ на тази Държава. Работете усърдно и в полза на хората. Те ще Ви запомнят с това. Най-голямата отплата се вижда в очите. Те никога не лъжат! Бъдете добри, правете добро и ще сте истински щастливи!“ Скъпи приятели, всеки един български гражданин трябва да прочете нашата Конституция. Силен е този, който познава правата си! Бъдете силни, знайте ги и ги отстоявайте! Не позволявайте да ви стъпкват! Не се огъвайте пред нищо и пред никого! Не се плашете, защото никой не е по-силен от Вас! Правете това, което обичате и харесвате, стига да е в рамките на закона! Не позволявайте на никого да диктува живота Ви, защото той е прекалено кратък, за да сбъдвате желанията на другите!
ЕСЕ „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“
Конституцията е Върховен закон … Когато чуеш думата „Върховен“, първото нещо, което изниква в съзнанието на един човек е: „Велик“, „Най-важен“, „Абсолютен“. Затварям очи и мислено се пренасям в далечната 1990 година. Оглеждам се и виждам опразнените магазини, нарасналата безработица, липсата на сигурност, на закони… Трудни времена … Обстановката е напрегната, но въпреки всичко преживяно, Народът осъзнава, че с миналото е приключено, а бъдещето предстои, той е изпълнен с воля и ентусиазъм. В това несигурно и напрегнато време, Народът създава нещо „Велико“ – Новата българска Конституция.
Отварям очи и се оглеждам – 2021 година – магазините са препълнени с какво ли не, по статистика има липса на работна ръка, имаме цялата сигурност на света, имаме много закони … „Цялата държавна власт отново произтича от Народа …“ Но кой народ? Обезвереният, нещастният, напусналият пределите на родната България, болният, озлобеният?
Интересува ли се Народът от държавната власт днес? Усмихвам се, защото се сещам за думите на една приятелка, които чух преди вота на 04.04 тази година: „Те не се интересуват от мен, защо аз да се интересувам от тях …“ 😁 Колко истина има в нейните думи. Всички управляващи се интересуват от Народа само преди избори. Само тогава Народът придобива за тях значението на думата „Важен“. Това е най-интересното време. Винаги съм го оприличавала на карнавала във Венеция. Всеки готов да застане на чело на властта облича най-красивия си костюм, поставя своята маска и тръгва да се показва. Започват да се организират благотворителни кампании, да се подаряват разни „необходими“ неща, организират се срещи с Народът, за да се „решат“ най-накрая проблемите, които са се натрупали през четирите години мандат.
„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ Свободни ли сме днес? Скоро сериозно се замислих по този въпрос. Днес, в условията на безпрецедентната световна пандемия свободата придоби друг смисъл. Всеки от нас сам постави рамките на своя „Затвор“. Никога през живота си не бях виждала подобно нещо. Настана времето, когато всеки започна да се пази от всеки. Едновременно с вирусът, страхът навлезе във всяка частичка от нас. Затворихме се в своята капсула. Отказахме се от целувката, от прегръдката, от ежедневния разговор с нашите близки.
„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ „…За позицията може да кандидатстват само жени до 40 годишна възраст …“, „…Мисля да назнача на позицията тази жена, защото е млада …“, „… Не искам да го взема на работа, защото е от ромски произход …“, „… Той няма да се справи с работата, защото има ТЕЛК …“, „… Не я искам на работа тук, защото симпатизира на тази партия…“ … това са само нищожна част от примерите за дискриминация, които съм чувала с ушите си. Заблуда е, че ние сме равни пред закона. И да, допускат се и ще продължават да се допускат привилегии на определени съсловия над други. Вярвам, че много неща могат да се променят, но не вярвам, че някога това право, което ни е гарантирано от Конституцията ще се спазва в абсолютната си цялост.
„Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“. „Моето семейство е моята крепост …“. Има ли здраво семейство днес, или пред нас стои една нестабилна и напукана крепост, готова всеки момент да се срути? Днес, много от младите хора не желаят да създават семейство, най-вече по финансови съображения и поради липсата на вяра и несигурност в бъдещето. Днес, като че ли институцията „брак“ не означава нищо, или всъщност не, означава – лист хартия с два подписа, които след време би могло да създадат само куп проблеми… Днес, всеки избира лесния път. Един спор, събираш багажа си и слагаш голямата точка. Лесно и просто, нали? … А всъщност истински простото, за да върви напред едно семейство се крие само в три думи: „Може ли, Благодаря и Прощавай", /Папа Франциск/.
„Трудът се гарантира и защитава от закона.“ „Трудът е здраве и живот!“ Кой го каза? Явно е някой, който не се е трудил в частния сектор в България! В днешно време, аз бих обърнала този цитат така: „Трудът ти взима здравето и животът“! Не е тайна, че огромна част от работодателите поголомно погазват правото на труд, така важно и гарантирано от Конституцията. Всеки един от нас обикновено подписва официален трудов договор за 8 часов работен ден, с гарантирана почивка. Но колко от нас, в действителност ще признаят, че работят над 12, понякога и 16 часа без допълнително възнаграждение и почивка …?
„Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“ За съжаление днес правото на труд, гарантирано от Конституцията се осъществява зад границата на Република България. Милиони българи с насълзени очи си тананикат „Мила Родино“, докато берат грозде и маслини по коравата и прашна земя на света. „Мила Родино“, която нелогично за мен е поставена накрая на Конституцията. Време е да променим това. Да поставим свещената песен в началото и да се погрижим за нашия „прокуден“ народ. Да направим така, че неговият „Ад“ да се превърне в мечтания „Рай“, но тук в нашата родна България.
„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго ...“ Свобода или Слободия? Днес живеем в дигиталната епоха. Днес, живият живот го няма. Всичко е в мрежата. Днес е достатъчен един изкуствено създаден и споделен в социалните мрежи скандал, за да разбие нечия репутация! Букви, знаци, емотикони, точки и запетаи… С едно натискане на клавиша от най-честния и почтен, може да се превърнеш в най-лошия и корумпиран човек и обратно … С едно натискане на „Изпрати” и „Сподели” може да се сложи край на всичко, в което си вярвал, за което си се борил и което си градил с години. Толкова е просто. Това ли е свободата да изразяваш мнение днес???
„Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.“ „Репортери без граници“?! Аз бих обърнала изразът така: „Репортери с определени граници“, или „Слово в кафез“, „Словото в желязната клетка“, кой както си хареса. 😀 Някой някога ми беше казвал, че който разполага с информация, разполага с най-ценния ресурс на света, защото информацията дава сила: „Ако искаш да си силен, купи си някоя медия. Тя ще сътвори магията …“. Колко от медиите са свободни днес? Колко от тях имат силата да отразяват ситуацията обективно и реално? 112-то място … Тук не думите, а цифрите говорят сами …
„Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“ Право на медицинска помощ??? Не случайно поставих няколко въпросителни. Днес, нашето здравеопазване се оказва недостъпно за огромната част от населението на страната, независимо от факта, че повечето от нас плащат здравните си осигуровки добросъвестно и редовно. Днес, Народът предпочита да понася болката мълчаливо, отколкото да стои и да чака като „отритнат“ пред входа на Бърза помощ. Днес, Народът предпочита тихо и кротко да стои в дома си, отколкото да преживее мъката да бъде „разкарван“ с километри от едно болнично заведение до друго, за да чуе накрая думите: „Няма места“... Днес, Народът умира, заради тромавата и затормозена здравна система.
„Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ Всеки ден по телевизията и в социалните мрежи ставаме свидетели на споделени снимки и материали, които показват как замърсяваме и унищожаваме нашата планета. Сещаме се за околната среда само с наближаването на Световния ден на Земята или по повод афиширането на някоя голяма екологична кампания. По темата обаче трябва да се замисляме всеки ден: „Аз мога да пазя планетата чиста!“, „Аз мога да изхвърлям отпадъците в кошчето за боклук!“, „Аз мога да не замърсявам природата“! „Аз мога …!“. Да, ние всички можем, но не го искаме…
„Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.“ Спазват ли се законите днес??? Едва ли има човек на света, който поне веднъж да не е пристъпвал волята на закона – от незнание, случайно или умишлено. Някой някога ми беше казвал, че законите са гарант на сигурността и реда в една държава. Често, около себе си чувам следните думи: „В България цари несигурност и безредие“! Но защо? Защото никой не иска да спазва закона!!! Защото в съзнанието на огромната част от нас се е загнездило чувството за безнаказаност. Изрази като „Голяма работа“, „Какво толкова ще стане“, „Хич не ми пука“, „Щом на един се е разминало, ще се размине и на мен …“, „Какво ще ми направят?“ са станали част от рутината на нашето ежедневие. Днес доверието в държавните институции и в ценностите е спаднало до критичния минимум.
Постижения и предизвикателства … Постижение - изпълнение на дадена цел или идея, постигане на крайна цел или успешен завършек … Пренасям се отново в далечната 1990 година. Около мен е Народът – онзи, изпълнен с надежда, вяра и ентусиазъм. 30 години – цял един живот, а всъщност сме още в началото на пътя, направили сме само първите крачки … Предизвикателство - изпитание, трудност … Отварям очи. 2021 година. Около мен е Народът – умърлушен, навел глава, потънал в ежедневните си проблеми. Животът е пред нас. Тръгвам напред по дългия път. Аз ще се опитам да извървя останалите крачки. Ще ме последваш ли и ти …?
