“Какво е да бъдеш? -
Да плачеш безмълвно.
Да стенеш от болка скован.
Да виждаш искрата,
а после да губиш.
Да ставаш отново засмян.
Да тръпнеш сред хаос,
да даваш,
да взимаш.
Да плачеш сега пък на глас.
Да можеш да пееш.
Да късаш,
да мислиш.
Да гледаш в любовен захлас…
Да чувстваш момента.
Да гледаш направо
без страх във очите смъртта.
Да можеш от грешка поука да взимаш.
Да играеш игра със страстта.
Да следваш копнежи.
Да викаш на тихо.
Да дебнеш със дъх спотаен
едничкото щастие как се изплъзва…
Все пак да живееш ранен!
Какво е да бъдеш?
Та толкоз е просто -
да дишаш свободен от гняв.
Това е да бъдеш -
да можеш с доброто
да преобърнеш целия свят…”

















