Писмо до Мира. Три.
Скъпа моя Мира, честит трети рожден ден! Пиша това писмо с няколко месеца закъснение, седнала на дивана, на връх моя рожден ден. Днес съм родена аз, но пиша писмо до теб.
Няколко месеца се канех да седна и да напиша това писмо. Отлагах го, пишех го наум в главата си, слагах си крайни срокове, намирах хиляди оправдания и причини да не седна пред лаптопа. Да си дойдем от Дуранкулак, да оправя багажа, да тръгнеш на градина, да заспиш и сядам. Всяка вечер, всеки ден. Пишех наум и те гледах с широко отворени очи. А ти растеше, не с дни, а с часове.
Скъпо мое дете, за последната една година ти порасна много. Ужасно много, плашещо много. На моменти спирам, гледам те и не мога да проумея кога се случи това? Кога успя да стигнеш ключа на лампата, за да си светнеш в хола? Как така си се облякла сама? Ама не може навън с жилетка, 35 градуса е! Откъде знаеш разликата между корморан и ибис? Порасна повече отколкото мога да преглътна. Повече отколкото мога да проумея. И тихо вечер споделям на баща ти, изумявам се, а той с цялото спокойствие на света казва: „Расте детето“. Ама как така расте? Не може толкова бързо, по-полека, моля.
Мила Мира, ти промени тотално представите ми за време. Владееш времето – движиш го напред със страшна сила, щом започнеш да ми разказваш за кошерите и пчелите, забавяш всичко в мен, щом отвориш очи сутрин, гушнеш се в мен и кажеш: „Още малко, мама“. Спираш света със засилка щом ме прегърнеш и креснеш с пълно гърло: „Обичам те, мамо. Лисваше ми!“.
Мило мое, дете. Лети с тези силни криле, които имаш. А аз ще те гледам, опънала шия, вперила поглед в теб и обещавам да не плача. И да не ритам баща ти, когато каже: „Расте детето“.
Скъпо мое дете, мислех си, че когато се появиш ще съм подготвена. Първите две години осъзнах, че съм нагазила в дълбоко море. В последната една година си дадох сметка, че и да плувам не мога. Споровете с теб са титанични, гневът ти е като стихийна буря в най-топлия слънчев ден. Ти, мое дете, се бориш буквално със зъби и нокти за всяко нещо, което смяташ, че е твое право. В твоята малка рошава глава няма: „не мога“. С теб рядко се караме, но пък за сметка за това качествено. Плачем, сърдим се една на друга, ти ме хапеш, аз ти кресвам. После бърша вече чистия плот и се чудя какво ли ще пиша в писмото до теб, когато си на 15. Може би само: „Не ме мрази. Опитвам се да те разбера“.
Скъпа моя малка Мира, мислех си, че баща ти е най-спокойният и най-стихийният човек на тоя свят. И после се появи ти. Бог ми е свидетел, ти си най-голямото изпитание за нервната ми система. С голямата си малка уста, с ината си и идеята, че си права винаги. С огъня и жаркият плам да се бориш до последно. Господи, колко приличаш и на двамата. И на него и на мен. Запази всичко това, мое дете. И моля те, позволи ми да те науча как да си подбираш битките. Няма как да приберем цял мравуняк вкъщи, съжалявам.
Скъпо дете, радвам се, че умееш да прощаваш и да искаш прошка. Да се гушнем, да си кажем: „Извинявай“, да си поплачем. Запомни, мила моя, ако обидиш някой, имай куража да се извиниш. А, ако хората те обиждат, имай величието да им простиш. Прошката е най-голяма сила, която имаме на този свят.
Скъпо мое дете, ти си най-любопитното същество на този свят. Въображението ти е безкрайно, жаждата ти за нови неща неутолима. Продължавай да се интересуваш от всичко – от динозаврите, жабите, пчелите, самолетите, лекарите, ножовете и камионите за боклук. Вълнувай се от всичко, аз обещавам да намирам отговор на всеки твои въпрос. Да търся книжки за всяко нещо, да ровя за музеи, да се чудя как са акали динозаврите, да се влача по плажа в търсене на раци, гледам в захлас поредните „божинки“ кравички. Обещавам ти да се вълнувам, да изследвам, да отговарям, да говоря докато мога да дишам, да бъда част от твоя свят.
Скъпа моя Мира, пиша писмо до теб на моя рожден ден, защото твоето раждане ме промени много. Направи ме по-силна, по-спокойна, по-смела. С теб се научих да карам кола, да връзвам опашки, да пея с пълно гърло, да заспивам винаги завита. С теб станах по-добра за себе си. И ти благодаря.
Мила Мира, мама не е перфектна. Страхува се понякога, приема болката ти, поправя счупеното, шие играчки и криле, запива след теб и те носи винаги в сърцето си. Само ти знаеш колко силно бие то за теб. Само ти си го чула отвътре.
Обичам те!
Мама.