Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Щях да ти разкажа за всички парченца, които ме подредиха така.
Щях да ти кажа как живея в горяща къща, която гори толкова дълго, че дори не мога да видя разликата между пламъците и липсата им.
Щях да ти разкажа за всички самотни летни дни, за всички празни обедни маси.
Щях да ти разкажа, защо в мен има едно малко гневно човече.
Щях да ти разкажа защо обичам само тъжни песни.
Щях да ти разкажа защо вярвам, че ако не изпитвам тъга - не изпитвам нищо.
Щях да ти разкажа защо се чувствам като дупка в пространството, като говорител, а не персонаж, като заседнала между две стени.
Щях да ти разкажа защо не вярвам на нито една добра дума за себе си, освен ако лично не си я окупирам.
Щях да ти кажа защо имам нужда от мили думи и подаръци, и прегръдки, и време, и всичките други любовни езици.
Щях да ти разкажа защо не обичам да пия, защо пуша, защо плача.
Щях да ти разкажа от какво ме е страх и за какво копнея.
Щях да ти разкажа защо понякога съм толкова тиха и защо понякога толкова викам.
Щях да ти разкажа защо с мен не се спори, защо не вярвам и защо не празнувам Коледа.
Щях да ти разкажа защо толкова обичам любовни истории и книги.
Щях да ти разкажа толкова много
но ти не ме попита навреме.
Сега ме е страх да ти кажа.
Защото понякога отваряш стари рани, които са станали на белези, които виждаш, но не уважаваш.
Защото ме караш да се чувствам толкова нежелана, глупава и грозна.
Защото е трудно да пуснеш топлината, когато ти е толкова студено.
Защото знам, че света не се върти около мен, но света поне не ме лъже за центъра си.
Защото не мога да избера никой друг освен себе си.
Защото вече не мисля, че мислиш, че съм специална.
Защото да ме обичаш и докосваш е привилегия, не услуга.
Защото пиша поеми за теб, а ти ми триеш съобщенията.
Защото се опитвам, но наистина нямам сили.
Защото ме е страх.
Защото не се бориш, а искам да се бориш.
Защото има условия в безусловната ти любов и това не би било толкова лошо, ако не я рекламираше иначе.
Защото не знам на коя гара ме остави, нито в колко часа, но знам, че още стоя там и те чакам.
Ако ме беше попитал, когато още не беше твърде късно, щях да ти кажа.
Сега просто ми се мълчи.
