Iconoklas @iconoklas-blog - Tumblr Blog

Kриза = "Изчерпване на залежите от смисъл" ~Георги Господинов

Машинен шум + О-лампено слънце + Пръшец зъбен камък = Скъпо чене едно бяло следсмъртие.

Търся гума Да изтрие ъглите на усмивката Не моя Скоби в мислите Все твои Пространствата свят Обитавани след мен.

Аз съм една бегло видима жилка В листо което се отсича с сила И пада завинаги в твоята широка сянка.

Ограждаш ме в тебеширени кръгове Които ще прескоча след залеза Златна монета в космоса На детството.

Снимки редя Като калдаръмени улици По които някога си стъпвал Обичан от друга.

Пъзел да си - шарен и труден Бих те нареждала с години... Уви, рисувам те нетърпеливо, Размазано и грозно. Съхнеш бавно. Бавно изсъхвам.

Не знам дали ти ме обсебваш или аз ти разрешавам да се криеш в пространствата някога обитавани от виши мисли и стремежи. Сън посред ден е единственият начин да се докосна до астралното - това което ми е писано, а не което съм намерила силата да пренапиша. Пред нас го няма паравана на заблудите горди сме от самосилата достигната през времето на непознаване. Няма нужда която да притегля, воля която да предава. Само емоция породена в цялост и раздадена щедро през времето.

На Червеният Площад

Изпращам месеца с вина която се разлива на парцали. Не искам да чета утайката червено мастило. Нека бързеят вода удави това което не може вече да изплува. Болка. Дълбока. Изтрива мислите. Сънят не идва.

Кръщене

На моста до замъка въздиша момиче От Изток Донесло погледа който не вярва.

На красивото отражение На мигновенното щастие На своето име изречено по различно На камък който не тежи със времето.

До нея стои светло момче От Запад Донесло име за безимен пръст.

Трансформацията изисква формация. Няма превръщане от небиване Превъплъщение от безплътност.

Всички ми говорят за прераждане А аз търся свидетелство че не съм мъртвец.

Убиец на време

Научих се да разпознавам убиецът на време В празното, тясно пространство Между дебелите мисли И в прозрачната повърхност На кристалните ми словосъчетания.

Те сами се редят И пишат безпирно - присъда

ВИНОВЕН

С плашеща смелост В миг който поглъща годините И оства пространство издълбано От дълбока истина която Други ще разнищват като глупост.

До изгрев ще се отрека от навика Едно последно жертвопринушение Най-накрая когато ми се свиди Тленното…учиш ме да разпознавам.

Само смъртните накзват убиецът на времето.

Моряк си бил в предишен живот. Водата ни свързва. Научи ме да плувам В моето Черно Море.

Морска Църква

Неизмъчен камък бързо потъва. Влизам без грим В прозрачната стая. На прага оставям следи От ръцете ми. Нося морето в себе си. Синьо-зелено прелива в очите ми. Хладно осъзнаване Че аз съм силата Която води приливът, Която скрива слънцето, и Търси антисилата на отлива... Неземна съм - това е осъзнаване! Нозете ми не потъват в пясъка Но и не ходя по вода. Мека вълна гали камъкът.

Празни очи Плашат се От празни души Плаша се. Жена По-силна съм от Сляпата Неделя... Страх!

- Око за око, На око, колко е? - Около толкова За около око. Ммм...

Trending Blogs

Recently Viewed Blogs

Iconoklas