ɪ'ᴍ ᴛʀʏɴᴀ ʙᴇ ᴄᴏᴏʟ, ʙᴜᴛ ɪ ᴍᴀʏ

ᴊᴜꜱᴛ ɢᴏ ᴀᴘᴇ ꜱʜɪᴛ ꜱᴀʏ "ꜰᴜᴄᴋ ʏ'ᴀʟʟ!" ᴛᴏ ᴀʟʟ ᴏꜰ ʏ'ᴀʟʟ ꜰᴀᴄᴇꜱ ♊

[iskreno-svoya]

Хора като теб ме карат да оплаквам това, че съм човек.

[iskreno-svoya]

Do u suck dick

предпочитам да смуча енергията на хората 🤦🏻‍♀️

[iskreno-svoya]

болка е да гледаш развалините и остатъците от човекът, който някога е бил твоя майка

[nemojetedamedovurshite]

Спомням си, когато спомена моята. Беше ми много готино, защото винаги ми казват неща от сорта на "теб коя майка те е раждала" и аз им отговарям, че за съжаление не съм се пръкнал сам, за да не водим такива разговори.

Може би и аз ще се държа с жените по подобен начин вече, "как се пръкна такава уеее", "как можа да те роди майка ти".

[iskreno-svoya]

Пак ли имаш нужда да забавляваме "публиката"? Дай знак, готова съм.

И се радвам, че помниш.

[nemojetedamedovurshite]

Публиката, ако се забавлява от откачените неща, които жените казват си е техен проблем. Може би трябва да са възмутени. Не знам.

[iskreno-svoya]

You always amuse me :3

[iskreno-svoya]

болка е да гледаш развалините и остатъците от човекът, който някога е бил твоя майка

[nemojetedamedovurshite]

Спомням си, когато спомена моята. Беше ми много готино, защото винаги ми казват неща от сорта на "теб коя майка те е раждала" и аз им отговарям, че за съжаление не съм се пръкнал сам, за да не водим такива разговори.

Може би и аз ще се държа с жените по подобен начин вече, "как се пръкна такава уеее", "как можа да те роди майка ти".

[iskreno-svoya]

Пак ли имаш нужда да забавляваме "публиката"? Дай знак, готова съм.

И се радвам, че помниш.

[dreamstars]

By Kaparetti

[iskreno-svoya]

болка е да гледаш развалините и остатъците от човекът, който някога е бил твоя майка

[iskreno-svoya]

не харесвам хора, които много си вярват

животът отлично знае как да приземи всеки

[iskreno-svoya]

[adicttive]

[uptional]

[cyberxbattalion]

[iskreno-svoya]

[p3rf3ctcha0s]

[iskreno-svoya]

[gods-filth]

[iskreno-svoya]

👋🏻 Дава ли ти се пример, какво в отношенията с хората те огорчава?

отсъствието на човещина, дълбочина и истинност най-много (почти се примирих с това)

ще ми се сърцето ми да остане отворено (въздъхвам безсилно)

[nemojetedamedovurshite]

Забелязал съм нещата, които изброяваш най-вече при жените.

Човещина = Масово по никакъв начин жените не показват човещина към хората и живота. До степен, която за тях домашните любимци са много по-ценни души, отколкото един човек.

Дълбочина = Жените са склонни да базират всичко на астрологията повече, отколкото на нещо с поне малко доказателства като доброто отношение, което може да са получили.

Истинност = Жените са склонни да лъжат, за да получат временно удоволствие, което може да включва всичко, което се сещаш.

[iskreno-svoya]

Разбирам, че твоят опит може да те е наранил и да те кара да обобщаваш. Моят поглед е малко по-различен – липсата на човещина, дълбочина и истинност я виждам като човешки, не като женски проблем. Разбирам те, но за мен подобни генерализации не са полезни. Има хора без човещина и има хора с огромна човещина – и мъже, и жени. Предпочитам да гледам на това през по-широка перспектива. Изглежда си имал тежки разочарования, аз също, но за мен това е несправедливо обобщение.

[nemojetedamedovurshite]

Това, което споделям, не се базира на горчив опит, а на множество различни фактори, които включват и неща, които жените не искат да обсъждат.

Когато говорим за нараняване ми е малко смешно, защото се случва често жените да си мислят, че това има общо, когато имаш леко негативно мнение за нещо.

Нека да го кажем така. Не смятам, че съм наранен, защото нараняването е нещо, което не е особено. Смятам, че съм осакатен по много различни причини, които не произлизат от мен, а от женското поведение. А когато си осакатен изобщо не ти дреме дали някой си мисли, че си наранен.

Все едно да сравнявам да нямам няколко крайника с "бубу", когато съм си мазал филийката.

[iskreno-svoya]

Разговорът се превръща в обвинителен монолог към цял пол. Ако говорим за осакатяване – то е резултат от незрели взаимоотношения, не от пола. Готова съм да обсъждам идеи и лични преживявания, но не и крайни обобщения, които поставят жените като източник на чужда „осакатеност“. Горе главата, king, за добро или за лошо, поне имаш капацитет. :)

[nemojetedamedovurshite]

Изключително интересно е как всички жени навлизат в защитна функция за цял пол, когато говорим за нещо, което очевидно не е свързано с нараняване, крайно обобщение и лични преживявания или незрели взаимоотношения.

И между другото никога не съм защитавал цялостно, който и да е пол, включително мъжкия.

Като споменахме "осакатяването", то е на фундаментална основа, която включва разговори като този, в който не може да се достигне до 1% консенсус, че може би мъжете не са чак толкова зле, ако направим сравнение.

[iskreno-svoya]

Не заемам защитна позиция по отношение на жените и не обвинявам мъжете в нищо, видимо е от изписаното по-горе от мен. Говоря за модели на поведение, не за ‘мъже срещу жени’ и в думите ми няма крайни обобщения, още по-малко нападки, за разлика от твоите изказвания. Нападателното отношение в разговора идва от теб и затова този спор (спор в твоята глава) е безпредметен. Нямам намерение да постигам консенсус по тема, която дори не беше в основата на първоначалния ми текст. Отклони се от смисъла още в началото, затова и няма как разговорът да бъде продуктивен. Въпреки това ми беше приятно да споделим мненията си. Не искам да те съветвам, понеже и това е безпредметно, но моля те, спри да се излагаш и да злобееш.

[nemojetedamedovurshite]

Не смятам, че съм се изложил и съм злобял. Защото е повече от очевидно, че говорим за мъже и жени, когато говорим за отношенията между хората. Ако визираш всички отношения с хората, то по никакъв начин отношения с друг мъж, било то от ден до пладне или приятелски, могат да ме огорчат.

Презумпцията, че мъжете те огорчават идва от това, че предполагам, че можеш да бъдеш огорчена най-вече от мъж, а не от жена.

Но явно съм паднал от Марс и не мога да кажа, че две и две прави двеста.

Контекст:

[iskreno-svoya]

Точно от Марс си паднал, защото никъде в първоначалния ми текст не пише и не се загатва, че съм огорчена от мъж или от любов. Говоря за състояние на душата, на собствената ми душа, което теб не те засяга по никакъв начин, но очевидно се чувстваш задължен да опиташ да демонстрираш някакво надмощие, но познай какво виждам аз в теб, без да те виждам, да пази Бог, не искам и да те виждам. От писанията ти прозира следното:

1. Имаш някаква болна нужда да “изчистиш името” на своята група (в случая – мъжете), дори никой да не ги обвинява.

2. Готовност да превърнеш всяка тема във 'война на половете' - типичен механизъм, когато някой:

- има предварително натрупано раздразнение към определени социални теми

- или влиза във всеки разговор с нагласата 'трябва да докажа нещо'

3. Наричаш моето мнение „нападателно“, но самият ти използваш нападателен тон. Това е форма на проекция – приписваш на другия собствената си агресия, за да оправдаеш реакцията си.

4. Опитваш се да отклониш разговора от конкретиката към абстрактна философия за половете. Това е класическа форма на интелектуално избягване – вместо да говориш за темата, се преместваш в глобални генерализации, където чувстваш, че имаш контрол.

5. Показваш нуждата си да 'спечелиш'. Не говори за разбиране, а за позиция. Ти не търсиш диалог, а потвърждение, че си прав.

По отношение на личността ти, въз основа на написаното от теб:

- Ниска толерантност към несъгласие

- Висока чувствителност към теми, свързани с мъжка идентичност - изпитваш нужда да „пазиш“ мъжете като група и достойнството им, което само по себе си подсказва несигурност

- Импулсивност в реакциите

- Нужда от контрол в разговора - лични несигурности, които се компенсират с твърд тон

- Трудност да задържиш фокус върху първоначалната тема - сменяш темата към нещо, което те засяга лично

В заключение:

От поведението ти личи впечатляваща комбинация от ‘непоколебима увереност’ и дълбока несигурност — винаги готов да нападнеш, но невъзможно да чуеш. Твоят талант да превръщаш всеки разговор в защита на самоличността си и да проектираш собствените си тревоги върху другите прави всяка дискусия безсмислена. Аз не търся консенсус там, където твоят интерес е да печелиш, а не да разбираш. Личи колко си неудовлетворен и самотен, дано се излекуваш някой ден (съмнявам се). Всеки твой текст крещи 'слабост' и си представям каква мишка стои отвъд екрана. Жалко е. Наистина се излагаш с опитите си да демонстрираш някакво надмощие.

И сега ще си позволя да се изкажа малко по-махленски - отнасяй. :**

[iskreno-svoya]

👋🏻 Дава ли ти се пример, какво в отношенията с хората те огорчава?

отсъствието на човещина, дълбочина и истинност най-много (почти се примирих с това)

ще ми се сърцето ми да остане отворено (въздъхвам безсилно)

[nemojetedamedovurshite]

Забелязал съм нещата, които изброяваш най-вече при жените.

Човещина = Масово по никакъв начин жените не показват човещина към хората и живота. До степен, която за тях домашните любимци са много по-ценни души, отколкото един човек.

Дълбочина = Жените са склонни да базират всичко на астрологията повече, отколкото на нещо с поне малко доказателства като доброто отношение, което може да са получили.

Истинност = Жените са склонни да лъжат, за да получат временно удоволствие, което може да включва всичко, което се сещаш.

[iskreno-svoya]

Разбирам, че твоят опит може да те е наранил и да те кара да обобщаваш. Моят поглед е малко по-различен – липсата на човещина, дълбочина и истинност я виждам като човешки, не като женски проблем. Разбирам те, но за мен подобни генерализации не са полезни. Има хора без човещина и има хора с огромна човещина – и мъже, и жени. Предпочитам да гледам на това през по-широка перспектива. Изглежда си имал тежки разочарования, аз също, но за мен това е несправедливо обобщение.

[nemojetedamedovurshite]

Това, което споделям, не се базира на горчив опит, а на множество различни фактори, които включват и неща, които жените не искат да обсъждат.

Когато говорим за нараняване ми е малко смешно, защото се случва често жените да си мислят, че това има общо, когато имаш леко негативно мнение за нещо.

Нека да го кажем така. Не смятам, че съм наранен, защото нараняването е нещо, което не е особено. Смятам, че съм осакатен по много различни причини, които не произлизат от мен, а от женското поведение. А когато си осакатен изобщо не ти дреме дали някой си мисли, че си наранен.

Все едно да сравнявам да нямам няколко крайника с "бубу", когато съм си мазал филийката.

[iskreno-svoya]

Разговорът се превръща в обвинителен монолог към цял пол. Ако говорим за осакатяване – то е резултат от незрели взаимоотношения, не от пола. Готова съм да обсъждам идеи и лични преживявания, но не и крайни обобщения, които поставят жените като източник на чужда „осакатеност“. Горе главата, king, за добро или за лошо, поне имаш капацитет. :)

[nemojetedamedovurshite]

Изключително интересно е как всички жени навлизат в защитна функция за цял пол, когато говорим за нещо, което очевидно не е свързано с нараняване, крайно обобщение и лични преживявания или незрели взаимоотношения.

И между другото никога не съм защитавал цялостно, който и да е пол, включително мъжкия.

Като споменахме "осакатяването", то е на фундаментална основа, която включва разговори като този, в който не може да се достигне до 1% консенсус, че може би мъжете не са чак толкова зле, ако направим сравнение.

[iskreno-svoya]

Не заемам защитна позиция по отношение на жените и не обвинявам мъжете в нищо, видимо е от изписаното по-горе от мен. Говоря за модели на поведение, не за ‘мъже срещу жени’ и в думите ми няма крайни обобщения, още по-малко нападки, за разлика от твоите изказвания. Нападателното отношение в разговора идва от теб и затова този спор (спор в твоята глава) е безпредметен. Нямам намерение да постигам консенсус по тема, която дори не беше в основата на първоначалния ми текст. Отклони се от смисъла още в началото, затова и няма как разговорът да бъде продуктивен. Въпреки това ми беше приятно да споделим мненията си. Не искам да те съветвам, понеже и това е безпредметно, но моля те, спри да се излагаш и да злобееш.