Креативен хаос @ivcreates - Tumblr Blog

Shape them as you want

#бг мисли #бг мисъл #бг пост

ivcreates

25

Разбиращи се странствания

Срещнахме се

между пръстите на склупторните музи,

сред говорещи страници,

по калдаръмените улици около „Муфтар“.

Там, разлиствахме очите си,

из булевард „Поасониер“,

в квартала на чернокожите,

където миризмите и звуците задушават,

дават въздух,

пренареждат те.

Срещнах те на средата на изречението,

когато говореше бързо и не слушаше жените,

сред вдъхновението ми от различни хора и

от проходите, които извървявам сама.

Срещнахме се в сънищата

едва доловили съзнанието ти,

докато те дърпам до рибния магазин на китаеца,

до къщата на творците по „Риволи“.

Срещна ме

когато мечтая из чужди улици,

бленувам изтока,

липсата на път, музите по стените, миризмите.

Изпуснахме се,

бавно, нетърпимо, очаквано,

непознатия Париж ни среща,

по отделно.

- И.Х.

25

Разбиращи се странствания

Срещнахме се

между пръстите на склупторните музи,

сред говорещи страници,

по калдаръмените улици около „Муфтар“.

Там, разлиствахме очите си,

из булевард „Поасониер“,

в квартала на чернокожите,

където миризмите и звуците задушават,

дават въздух,

пренареждат те.

Срещнах те на средата на изречението,

когато говореше бързо и не слушаше жените,

сред вдъхновението ми от различни хора и

от проходите, които извървявам сама.

Срещнахме се в сънищата

едва доловили съзнанието ти,

докато те дърпам до рибния магазин на китаеца,

до къщата на творците по „Риволи“.

Срещна ме

когато мечтая из чужди улици,

бленувам изтока,

липсата на път, музите по стените, миризмите.

Изпуснахме се,

бавно, нетърпимо, очаквано,

непознатия Париж ни среща,

по отделно.

- И.Х.

dangerly

saudijpg-deactivated20160530

Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!

По Пътя

Музиката – меланхоличната храна за душите на влюбените.

Хулио Кортасар

ivcreates

24

Вали в утехата на думите.

Той граби сънищата ми и къса желанията който изтичат

по асфалта.

Бленува.

Разгръща ме и измисля

своята представа за истината.

Земята отблъсква и реагира

съчетанието ни

неосъзнато, мокро.

Напомня навсякъде нероденото от нас.

Дори насън

вампирът,

той,

пие от мен.

Крещи и руменее.

Воденицата се обръща,

асфалта стене като дума.

- И.Х.

Да посветиш на идеята за смъртта всичките часове, които един занаят би запълнил...Метафизическите изблици са присъщи на монасите, развратниците и клошарите.

Силогизми на горчивината