[bg-warrior]

[bg-warrior]

Не е перфектна.

Често ѝ е разрошена косата,

защото я прегръщам твърде силно,

бузите ѝ се надрани от брадата ми,

защото я целувам постоянно,

има бръчици около очите,

защото я карам да се смее твърде много

и тъмни кръгове има около очите,

защото я държа будна до късно.

Сигурно това зачи, че не е перфеткна, нали?

А аз виждам само колко е щастлива.

А ти какво направи за твоето момиче днес,

за да ѝ напомниш, че е много повече отколкото заслужаваш?

- И. А.

[aprettybigmess]

Дъждовните вечери ми станаха любими.

Стига да си ти до мен.

Да ме разсмиваш със случки от детството ти; да ми се караш, че не съм си закопчала якето; да предизвикваш желание в мен за още и още от теб; да ме накараш да забравя за всичко около нас, дори и за дъжда, който мокри косата ми.

Да вали и да те има.

[be-cold-as-ice]

“Улових се да мечтая за дълъг път. С кола. Да събирам дрехите си в чанта, да имам причина да си купя слънчеви очила, да слушам различно радио във всеки град, да спирам на различни бензиностанции, да питам непознати за посоката, да си тананикам фалшиво.. ужасно любими песни.. мечтая за пътуване с някого.. за някъде.. Да си вземем капучино. Да усилим музиката. Да продължим напред. Без посока.”

—

[lookingfooru-deactivated2026022]

can’t wait

[dontmakemefall]

[nycbambi]

[lovequeendi]

Не ми върви в хазартните игри,

а хората все ми казват :

"-На който не му върви на карти му върви в любовта !"

Аз стоя и я чакам ,но като гледам

май тя върви в обратната посока...

Д.Б.

[understands]

[lovequeendi]

Влюбена е във един нещастник.

Влюбна в очите му прекрасни.

Влюбена в лъжите му нетрайни,

изречени с усмивка на омайник.

Влюбена е в спомемите крехки

които станали са някак вехти.

В онези меки,ненаситни устни

които струват и се още вкусни.

Полей ги с вино!Нека се удавят!

Пали и огън!Нека да изгарят.

Да спрат да съществуват те за тебе.

Да осъзнаеш,че живота ти е ценен.

Да спреш да мислиш за момчето,

което пак открадна ти сърцето.

И да спреш да търсиш всеки ден

знак,че той за тебе е роден.

Да спреш да мислиш колко е уютно

в ръцете му които те прегръщат.

Да скъсаш онзи прашен спомен

да стойш далече сякаш е отровен.

Вдигни глава и гордо усмихни се.

Не давай вид,че някъде боли те.

И нека да те гледа от далече,

да осъзнае,че безчувствена си вече.

-Д.Б.

[lovequeendi]

Мъже

Привличат ме циничните мъже

онези що душите не кривят си.

По кожата с преплетено въже

на тях сълзите им са неприсъщи.

Онези сякаш в лава са калени,

изваяни от мраморни скали.

Чертите им изсечени,споени,

в сърцата огън им гори.

Очите като восък разтопени,

преливат от емоции,искри.

От медно уиски, топло изградени

усмихват се когато завали.

Привличат ме циничните мъже

предизвикателство за тях е риска.

Опрели се на бара с две ръце

отмъкват ти сърцето бездаискат.

-Д.Б.

[lovequeendi]

Илюзия

Прекрасен ангел в теб се взира,

а ти усмихваш се нали?

Но той едва ли подозира,

че всичко е илюзия уви.

Очите ти-бездънни черни ями,

прикрити зад безброй сълзи.

За любовта отдавна закопняли,

но набързо я убиваш ти.

Ума ти,празна е пустиня

и луташ се самичка ден и нощ.

Сърцето ти по-ледено от зима,

замряло в гръдния ти кош.

Пеперудите отдавна излетели

и оставили в корема празнота.

Отровни бурени оплели ,

някога свободната душа.

Прости вината ми любима,

че съсипах те до край.

Но като Адам и аз поисках,

всичко що го има в твоя Рай.

-Д.Б.

[genterie]

[lovequeendi]

Всеки си има една малка ,седефена болка. Денем я крие от хорските погледи ,а нощем я поставя под възглавницата си. Просто ей така,

за да напомня ,

че някога

някой

е бил там и също така ,

че някой,

някога

си е отишъл.

А ти някак ,никога няма да забравиш с колко мъка се оформя седефа.

Всеки си има по една седефена болка.

Моята има кафяви очи ,а аз я държа в горния,ляв джоб на ризата си.

-Д.Б.

[lovequeendi]

На прибиране от поредната среща минах покрай бара.

Онзи бар ,негоднико ,точно там, където стояхме двама. Където сякаш спряло ,времето ни наблюдаваше зад прашните стъкла ,а бутилките по избелелия бар слушаха разговорите ни. Лампите примигнаха ,сякаш да ме поздравят ,като стар приятел невиждан и нечуван от години .Примигнаха веднъж ,сякаш с носталгично разбиране,а сякаш изгориха всичко с блясъка си. Те знаят ,о проклетнико ,те знаят .Знаят колко близо бяха душите ни и колко сама останах накрая .Колко любов подарих и каква цена платих за нея. Знаят ,негоднико ,знаят ,че деляхме чаша ,а сега сама се дава в бутилката .Видяха как те гледам и как от любов ослепях накрая .Колко силно горя сърцето ми и как вледени се след време.

Д.Б

[bulgarian-mind]

МИЛИЧКА, ОТ МЪЖ СЕ ТРЪГВА С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА И ТРАКАНЕ НА ТОКЧЕТА!

Не се научи, бабе. Сто пъти те учих и сто пъти не схвана. От мъж се тръгва с високо вдигната глава и тракане на токчета. Реве се два пъти. Един път за него, че е изгубил и един път за тебе си, че си била не разбрана там, където искаш да си. Ех, момиче. Че за кой път раните си ближеш.? Що ти трябваше да се хвърляш на долу с глава? 

- Не е тъй, бабо. Знеш, сърце, де що обича не пита. И не искаш да пуснеш тая връзка, дето най те реже и тая болка, дето най те извива. И гориш в ада на бавен огън. 

- До кога ще съм жива, чедо, да те уча? Той не е ли разбрал в твое присъствие и в твое отсъствие няма да разбере. Ти му сочиш луната - той ти гледа пръста. Ех… Вдигни главица. И да се кахъриш, и не ни време ще върнеш, ни него ще промениш. Паднала си в пепелта стани и поизтупай дрехите си. И сама се поживи. Туй то. От толкова загуби не си на загуба. Имаш се тебе си. Не се научи, бабе. Да си тръгваш, да не чакаш. Преди вратата да е хлопнала, вземи си обувчиците в ръка, ако щеш и бягай.. На където ти видят очите. Не се научи да се разделяш, да се владееш. Бог ти е дал голяма душа. И възпитала съм я добра. Ама не съм те отгледала да я трошат и газят. Пази се, дете. Няма да съм жива аз цял живот акъл да ти давам.

[gifdrome]

[thegoodvybe]

[bitch-witch-333]

This fucks me up the most.