Помня го, сякаш беше вчера. Прегръщах я, толкова много я прегръщах. Не й пусках ръката по улиците, я тя се сгушваше в цялото ми тяло. Исках да я заведа на най-красивото място, но тя все ми отказваше. Все искаше нещо по-просто. Нещо неперфектно. Господи, тази жена заслужаваше всичко перфектно на този свят! Заслужаваше най-скъпото вино, а искаше просто розе. И двамата се опиянявахме… кой от вино, кой от любов… Целувах тази жена, толкова много я целувах. Първо по бузата. После по устните. Когато стигах до врата й, започваше да се смее и да се дърпа. Да се смееш, докато правиш любов… Жена мечта беше. Толкова нормална, толкова човечна. Нямаше нищо общо с натоканите изкуствени курви, с които живота ме срещаше. Не вярваше в любовта, а аз исках да й докажа, че има любов, има хубава любов. И кой, ако не тя я заслужаваше… И го постигнах. Най-голямото мъжко завоевание - да върнеш блясъка в очите на една жена.