Подготовката за това пътуване започна преди почти година, юни 2017 г., когато съвсем случайно намерих билети до летище Меминген за 6 лв на човек на посока.
Нямах никаква идея къде точно е Меминген, но знаех, че е в Бавария, а там е и една дестинация, която беше много желана от нашето семейство – замъка Нойшванщайн …
Та, чуденето ми дали да купя билети или не трая около 5 секунди и така се сдобихме с билети за началото на март 2018 г. Разбира се, после седнах да чета и проучвам как, къде , какво и установих, че март месец хич няма да е много удачен за посещение, все пак там са Алпите и си е прилично студено и снежно. Но, каквото такова, оставаше толкова много време и оставих всички размисли и страсти за когато наближи .
Wizzair, обаче реши да направи прекрасен подарък като промени часовете на полетите и така ни даде възможност , съвсем безплатно, да си сменим датите за доста по-приятния април, като задължително трябва да кажа, че половинката има рожден ден тогава, та с един куршум два заека 🙂 В последствие се оказа, че точно тогава е Великден, нашия – православния, но преживяхме тази дребна спънка и лека – полека започнах да подготвям и това пътуване.
Мисля, че вече съм споменавала за картата, с места които искам да посетя и винаги когато избирам дестинация я преглеждам много детайлно. Сега пак беше така, но се оказа че всички интересни обекти за посещение са на прилично разстояние един от друг , а градския транспорт е бавен и се налагат много прекачвания … все пак там е предимно селски район .
Та, започна се чуденка – първия вариант беше да спим в Мюнхен, но се отказахме, едно заради цените на спането, второ – заради главната цел на посещение – Нойшванщайн за който трябваше да пътуваме два часа с влак, после да сменим с автобус и така в двете посоки.
След проверяване на сайтове, места за спане, придвижване и какво ли още не, решихме че няма смисъл да ходим чак до Мюнхен, при условие, че летище Меминген е на 80 км от замъка, а направо да запазим апартамент в селцето под Нойшванщайн – Швангау .
Тук се сблъскахме и с втория сериозен проблем, който доста ме притесни и тайничко се притеснявах дали не се престарах като реших да избера не толкова популярния избор за спане … Оказа се, че въпреки близостта на летището начина да се стигне до Швангау е със смяната на два влака и два автобуса и общо време за придвижане около два часа и половина ! Шок и ужас ! Ако бяхме само двамата нямаше да е никакъв проблем, но ние влачим и детето с нас, а толкова време седнал, след прекарани два часа в самолет беше просто невъзможно.
Та така ни остана единствената възможна опция – кола под наем 🙂 Естествено , на всеки това му звучи много добре и логично, докато не се сблъска челно с търсенето на кола, милионите фирми, застраховки и разкази в нета за прецакани хора и хилядите евра, които са им били взети без никаква причина …
Отново се започна едно четене, сравняване, пресмятане и накрая затворихме очи и решихме да се надяваме и на късмет и резервирахме през сайта Rentalcars.com . Всичко се случи доста лесно и вече подсигурили всичко остана само да чакаме да дойде време и за самото пътуване …
Полетът излиташе в 13.50 ч, ние скандално оптимистични си бяхме поръчали такси за 12 ,00 ч, все пак сме само с ръчен багаж, защо пък да чакаме толкова на летище и така още в началото на пътуването се забихме в страхотно задръстване …
Няма да ви отегчавам с нервите, които изгубих в тая кола и колко пъти наум се чудих защо на 05,04 . в работен ден и по обед има толкова коли в тази наша хубава столица, но резултата беше , че доста изнервени и лееееко закъснели пристигнахме на летището.
За наша радост нямаше милиарди пътници и след кратка отбивка през безмитния ( задължително купуваме нещо дребно, но торбичката която ти давам може да се ползва като допълнителен позволен багаж, ако от Wizz решат да се заядат за нещо ) поживо , поздраво излетяхме .
След много лек полет пристигнахме по разписание в Меминген и веднага се насочихме към гишетo на Europcar, от които бяхме резервирали. Летището е изключително малко и няма никакъв начин да не се ориентирате за секунди .
Показахме си резервацията на човека, поискахме да си платим пълна застраховка ( има няколко вида застраховки , според различните фирми, но пълната включва всичко и предполага по-малък депозит, който фирма ви блокира. Също така препоръчвам да не се купува от сайта, а на място, защото ако по-късно има проблем фирмата от която сте взели колата ще си изтегли парите, а вие ще трябва след това да се разправяте със сайта посредник. Възможно и да резервирате директно от фирмата, но често посредниците дават по-дoбри оферти. Да не забравя, кола се резервира задължително само с кредитна карта, никакви други не приемат ) столче за детето и момчето тръгна да ни води към колата .
Предполагам сещате се колко бяхме притеснени , особено когато след като ни показа колата ( чисто нов Opel Corsa на 2000 км ) тя се оказа автоматик, а ние дори не се бяхме возили в такава . Тук половинката се взе в ръка и го пита как така, след като изрично искахме с ръчни скорости, а момчето ухилено като тиква ни казва -” Няма проблеми, сега ще ти покажа . Това ти е за паркиране, това за напред, а това за назад, нищо друго не ти трябва ” и пак ухилен си тръгва .
Ние се споглеждаме, на мен ръцете вече ми се потят, ама кво да правим, няма как да се откажем и решаваме да се пробваме, не че имаме друг избор де 🙂
Сяда мъжа зад волана, аз съм вечния навигатор и след около пет минути вече бяхме забравили, че ни е за пръв път.
Е, объркахме малко пътя и трябваше да направим 10 км обиколка, но това си е бял кахър.
С две думи мога да кажа, че няма такова удоволствие като возенето в нова кола и по хубави пътища. Шофьора потвърди същото и каза, че за пръв път изпитва удоволствие от шофиране …
След има -няма час и половина пристигнахме и на така чакана дестинация, където ни посрещна тази гледка :
а аз направо щях да се разплача от кеф.
Първата ни спирка беше да спрем в единствения ! хранителен магазин ( гледката от него може да засрами много известни туристически дестинации ) в началото на селото за да се заредим за вечеря и след него пристигнахме и в къщата …
Накратко ще дам инфо за селцето, а после ще се впусна и в хвалебствия за къщата, защото това е едно от най-добрите места , в които съм отсядала изобщо.
Швангау е малко селце с дължина около 4 км и 3000 души жители, чието основно значение е близостта му до замъците Нойшванщайн и Хохеншвангау, както и това, че е последното населено място от ” Романтичния път ” на Германия .
Всичко къщи са с максимум три етажа, много кокетни и с типичната архитектура за Бавария. Точно такава беше и нашата – Haus Forggensee .
Честно казано изобщо не очаквах такова нещо, когато резервирах. Собствениците са цяло семейство – дядо със своите деца, които ни посрещнаха много любезно и точно навреме. Те живеят на първите два етажа , а ние бяхме на последния. Снимките на къщата изобщо не показват целия уют и прекрасна атмосфера, която има. Най-хубавото беше , че без дори да казвам хората бяха оставили столче за хранене и легло за детето, а веднага след пристигането ни донесоха и две кутии пълни с игри и играчки специално за него. Няма да ви обяснявам колко това повиши настроението и колко обгрижени и специални се почувствахме . Мисля си, че колкото и да ги хваля няма да им е достатъчно 🙂
Е, след толкова емоции почти на стъмване решихме да се разтъпчем малко и отидохме до нещо, което аз чаках с нетърпение – огромното езеро Forggensee … Очаквах да видя това :
Оказа се, че това е изкуствено езеро, което има работно време – от юни до ноември. Идея си нямам защо, къде отива цялата тази вода и какво налага чак такива драстични мерки, но разочарованието ми беше голямо …
Моите драми не попречиха на детето, обаче, което намери сухата земя за особено забавна …
Така приключвам този ден, че разказа и без това стана по-дълъг от планираното и ви оставям да се подготвите за преживяванията около един от най-големите световни туристически обекти – Нойшванщайн 😉
Бавария – ден първи Подготовката за това пътуване започна преди почти година, юни 2017 г., когато съвсем случайно намерих билети до летище Меминген за 6 лв на човек на посока.
germansingergirl
annaxmalina
romaincrisis
prguitarman
baratheonpilled
dailybridgerton