Всяка буря има край.
Ах… Планувам този пост много отдавна. В няколко различни варианта. Честно казано аз за себе си нямам нужда да го напиша, искам да го напиша за вас. За теб. За следващия чийто живот се срива пред очите му поради някаква причина.
Ще дам накратко личната си история.
Сериозна връзка, изнесохме се да живеем заедно и той реши да се разделим 2 месеца по-късно. Няма да се впускам защо, как, какво - не е важно. Той си тръгна, а аз исках да умра.
Минаха 3 месеца и половина. Всичко хубаво, което ми се случи през тях е защото него го няма.
От години пиша, личи си в тъмблр-а ми. Никога не събрах смелост да го споделя с някой извън непознатите, които ме следват и най-близките ми хора. Сега реших, че ще го превърна в книга. Направих фейсбук страница (https://www.facebook.com/Katonikoyadruga/) подписвам се с името си и работя върху мечтата си.
Докато бях с него имахме кола, която шофираше най-вече той. Имам книжка, мога да карам, но ме беше страх. А и беше по-лесно той да кара. Защо да се мъча, да се притеснявам, да го мисля като може да го направи той. И това беше осакатяващо за мен. Не беше правилно, исках да се науча, но избирах лесния път.
Той си тръгна - събрах смелост. Направих малки крачки, леко и постепенно и сега шофирам. Да, още се притеснявам, да, още ако имам избора избирам по-спокойни часове и пътища, но… Карам и извънградско. Което бях правила последно на курса. Качих се на магистрала и пътувах Пловдив - София. Което никога не бях правила. Справям се. Научих се.
Напуснах работата, която мразех. Не можех да го направя с него, защото плащахме наем, сметки, храна. Носех отговорност за още един човек, не можех да го оставя да се мъчи и да работи без почивка, само защото не си харесвах работата. Но сега… Сега имам нова работа. Стоях един месец с ограничени финанси, но това си беше лично мой проблем. Новото място изглежда много добре на първо четене, смятам, че ще се получи.
Отрязах си косата в пристъп на смелост, която нямах.
Свалих някой килограм.
Преоткрих всичко, което харесвах в себе си.
Преоткрих себе си.
И… На финала. Срещнах друг. Не вярвах, че ще се случи толкова скоро, не вярвах, че ще мога да изпитам нещо към някого поне година. Не вярвах, че ще искам да се доверя на някого, не вярвах, че мога да целуна друг.
Да, когато се срещнахме вече бях г/д добре. Вече знаех, че не искам да имам нищо общо с бившия си приятел, че не ме интересува. Бях се справила с него. Не знаех, как да се справя със себе си. И все още не знам. Но знам, че има начин. Знам, че ще се получи.
Влюбена съм. Всъщност тази дума ми звучи…. слабо, лигаво, недостатъчно.
Влюбена съм в усмивката му. В очите му. В ръцете му.
Влюбена съм в това как бие сърцето му докато му прегръща нощем. Влюбена съм в целувките му, в това как държи ръката ми. Влюбена съм. В него.
Щастлива съм.
Живота продължава.
Слънцето ще изгрее и утре, колкото и да е мрачно днес.
И така… Просто искам да знаете - нещата ще се оправят. Колкото и черно да ви изглежда бъдещето, дори когато не виждате бъдеще - нещата ще се оправят.
Оцелява се от всичко. Да, излизаме малко поударени, доста наранени и с няколко нови белега по душите ни, но още сме живи. И можем да продължим напред.
Можеш да продължиш напред.
Вероятно не ми вярвате, вероятно всеки ви го казва без значение каква е ситуацията ви, но аз минах от там. Знам какво е да си в депресия, в истинска депресия (това обаче е друга история), знам какво когато единственото, което искаш е да спиш, защото тогава не те боли, знам какво да не знаеш как да станеш от леглото, знам какво е да не виждаш смисъл да продължиш.
Живота продължава. Трябва само да го решите.
Ето и няколкото съвета, които най-много ми помогнаха.
1/ Готви, рисувай, пиши, научи нещо ново. Но сготви нещо сложно, което иска внимание. Нарисувай нещо, което не рисуваш по принцип. Пиши нещо различно - ако пишеш поезия - напиши разказ/започни книга и обратното. Учи език, програма, формули по математика, астология, химия. Нещо, което ще държи мозъка ти зает.
Звучи малко трудно, но работи.
2/ Излизай. Не стой вкъщи гледайки тавана. (Трябва малко време да се накараш да излезеш с приятели например, но помага. Дори и да говориш само него/случилото се. Ходи на работа, ходи на събития. Просто излизай.)
3/ Направи си списък с неща, които да направиш. (може да са дребни като - да идеш до магазина, може и да са като моите /книгата, работата, шофирането, английски/)
4/ Спри да се обвиняваш. Каквото и да е станало - станало е вече. Няма смисъл да търсим причини и виновници.
Надявам се, ако някой изчете този роман, да съм помогнала поне малко. Каквото и да се е случило - то се е случвало и на други. Не сте сами. ;33
И ако някой иска да ми пише, независимо дали анонимно или не, независимо дали, за да сподели нещо или да ме попита нещо - тук съм, ще се радвам да отговоря.
Усмихнете се. Заслужава си.
И след най-дългата и тъмна нощ изгрява слънце.
Всяка буря има край.
Всичко лошо има по нещо хубаво.
S. M.
