Гладът за необикновен живот ме кара да грабя от неверниците, за да нахраня мечтите си.
- Моят автограф с перо, 1 Май 2020
Alisa U Zemlji Chuda
noise dept.
tumblr dot com

Origami Around
PUT YOUR BEARD IN MY MOUTH
Xuebing Du
Peter Solarz
ojovivo
Three Goblin Art
trying on a metaphor
taylor price
$LAYYYTER

pixel skylines
hello vonnie
d e v o n
No title available
KIROKAZE
todays bird

JVL
will byers stan first human second
seen from Mexico
seen from United States
seen from Spain
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States

seen from United States
seen from United States

seen from United States

seen from United States

seen from Australia
seen from United States

seen from United States

seen from Sri Lanka
seen from United States
seen from United Kingdom

seen from United States
seen from Argentina
seen from Spain
@ne-mi-pukaa
Гладът за необикновен живот ме кара да грабя от неверниците, за да нахраня мечтите си.
- Моят автограф с перо, 1 Май 2020
Скрих си чувства в сърцето, а те изтекоха през очите…
Дарина Германова
“Какъв е романтичният начин да кажеш на някого, че го обичаш с цялото си същество, но просто вече не можеш да го понасяш?”
— (via blind-letters)
“Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко? Дебнеш го внимателно, изчакваш го да изпадне в пълен покой. Следиш дали дишането му е равномерно и леко. Проследяваш тялото му - издава ли някаква готовност да побегне или е видно, че му е прекалено удобно. И най-вече… изглежда ли пределно безпомощен, изцяло погълнат в едни други мисли и блянове. Как разпознаваш, че някой те обича? По същия начин.”
— Лилия Йовнова (via blind-letters)
“Много е коварно да ти липсва нечие мълчание. Припознаваш се в какви ли не тишини.”
— Лилия Йовнова (via blind-letters)
Не пораствай, момиче. Нали се разбрахме? Когато ти кажат, че вече трябва, не им вярвай. Върви си по пътя (или подскачай). Те не разбират какво е свобода. Лесно им е да броят в цифри, морал и успехи. Изграждат си затворите и сами се блъскат в решетките им. Ама шшш, тихо. Тайна е. Животът им е песен. Просто не е твоята. Сменяй станцията и да те няма!
Грижи се добре за слънчогледите в очите си, пеперудите в душата, слънцето в сърцето си и онези безбройни бръмбари в главата. Чуваш ли? Винаги. Дори и след като почнеш да си отглеждаш деца, бръчки, проблеми, не забравяй да се грижиш за чудатото, по своему детско в себе си.
Не пораствай, момиче. Нали се разбрахме? Никога. Песните на възрастните са скучни. Сменяй станцията и да те няма... ❤
ПИСМО ДО МЕН
Здравей, сигурна съм,
че няма да повярваш на това,
което искам да ти кажа,
но ме изслушай -
това не е вечна болка.
Ще я превърнеш в нещо красиво.
Някой ден. Само трябва да вярваш.
Няма да си вечно разбита,
но не чакай друг да те събере -
само ти можеш да го направиш.
Плачи само когато си сама
и се усмихвай пред хората.
Почти невъзможно е, знам,
но ще видиш, че е за добро.
Обещавам, че ще дойде ден,
в който дъхът ти няма да секва
при една единствена мисъл.
Ден, в който ще дишаш свободно
и ще разбереш защо е трябвало
да се случи точно по този начин.
И ще се усмихнеш истински.
Чакам да видя тази усмивка.
- Д. А.
- Бездомник, чедо, не е човек без къща, а човек без дом за душата си - говорех аз през рамото на Михаил. - Бездомник е човек, дето се прибира вкъщи с душа на сделка, в къща на сделка, с живот на сделка. Има ли любов, човек е у дома навсякъде, сине, дори в кашона на улицата. Затова и ти първо бъди у дома при себе си, вътре в себе си. После ще ти е лесно за две неща - да съграждаш от нулата и да бъдеш дом за другия.
“Живот в скалите”, Мария Лалева
Благодаря, за всичко в моя ден сега. Аз съм твоето дете Лениела Начева, мой космически Баща и Майка. Дойдох тук на Земята на 28.02.1960, благодарение на своите родители Вера и Александър. Сега разбирам, че радостта е енергията на творчеството, която помага на всичко да се случва бързо, лесно и по най-добрия начин за хората, които участват в него. Благодаря, че съм тук и сега. Благодаря за сълзите и страданията, които ме направиха човек, който разбира и съчувства, усеща болката и мъката, страдал е и се е мъчил. За това никога няма да ги причиня на другите. Благодаря за загубите и разделите, защото сега знам да ценя всеки миг от присъствието на всеки човек в моя живот. Благодаря за изпитанията, трудностите и неуспехите, които ме направиха по силен, по-издържлив и по-мъдър човек. Сега ценя своята енергия и сила и не ги пилея неразумно, от суета или заради капризите на моето Его. Благодаря за бедността, глада и липсата на блага и вещи, защото те ме научиха да ценя това, което имам сега. И да благодаря за него. Благодаря за болестите и неразположенията, които ме научиха да ценя дара на здравето и да се отнасям с любов към своето тяло - храм на душата ми. Благодаря за мрака, който понякога обзема моята душа, защото така оценявам колко важна и ценна е светлината на прозрението, мъдростта и разбирането за нещата в мен и около мен. Благодаря за самотата, която ми даде времето да се опозная и да оценя ролята и ценността на приятелите. Благодаря за отчаянията и съмненията, които ми показаха колко силна и важна е вярата. Благодаря за омразата, която ми показа колко лечебна и живителна е любовта - най-мощната и лечебна енергия, която винаги е в мен и около мен. Благодаря и за тази молитва, която ме накара да опозная себе си и да оценя колко е прекрасен всеки миг. Защото той никога няма да се повтори повече. Затова избирам да живея пълноценно, с любов, радост и благодарност сега, всеки миг от този ден от тази нощ. И така, докато ми е отредено да живея тук и сега. Благодаря за Дара на Живота и за Дара на Оттеглянето след него. Нека бъде така, както е горе, тук, долу, в мен и около мен.
Никой не заслужава собственото ти щастие повече от теб самия
" Проблемът е, че търсим някой да остареем заедно.
Докато тайната е да намериш някого с когото да останеш дете."
Чарлс Буковски
Когато погледнах в себе си осъзнах, че съм малко съм като децата. Гледам с широко отворени очи и не разбирам защо хората правят това. Не знам дали ще дойде ден, в който ще приема, че хората носят в себе си злоба, агресия и омраза. Не разбирам, какво кара хората да ти причиняват болка и да мислят лошото. Винаги след срещата си с такива хора се свивам в моя свят. Тези хора могат да ти завъртят главата с помощта на думите. Те не си служат с искреността, защото току виж ще трябва да кажат нещо, което не им харесва. Задълбах по надълбоко в себе си и видях, всички онези на които съм простила, те за мен вече са с чисти лица. Но не поисках прошка от себе си. Заради поредица от моменти се бях омаловажила. Стреснах се и се скрих. В себе си. От себе си.
Но да простиш се оказа едно огромно израстване.
Онзи, който пише е единствения, който казва истината. Истината, скрита в думите. Той изважда всички онези свои мисли и им дава крила. Изважда любовта и болката-помагайки на четящия да расте и да живее. За това, внимавай как се отнасяш със сърцето на пишещия-той или ще изцели или ще те затрие.
Докосвам всичко толкова нежно.
И осъзнавам колко раними неща има:
ръцете на дете,
самотна жена,
драскотини по сърцето,
доверчив поглед,
очи след сълзи.
В този свят безжалостен,
може да не ги забележиш.
За това като докосваш,
прави го нежно-
дори да се нараниш.
Случвало ли ти се е да искаш да зададеш на някого въпрос, но не го правиш, защото знаеш, че няма да понесеш отговора?
Да изоставиш себе си
е по-разрушително
от всеки друг вид раздяла.
Цветовете на дърветата в двора,
започват да окапват.
Не усетих, че лятото приключва.
Колко ли други неща не съм разбрала.
Може би трябва да погледам още малко. Друго лято дали ще имам?