[vasetovp]

Всички сме гости.

На някого.

В някого.

Оставаме, колкото трябва.

По-малко.

Или повече.

Разхвърляме къщата му.

Света му.

Сърцето му.

Всеки е гост.

В живота ни.

Остава, колкото трябва.

По-малко.

Или повече.

Разхвърля къщата ни.

Света ни.

Сърцето ни.

Не казвайте "Завинаги."

Не чувайте "Завинаги."

Бъдете добри гости.

Не оставяйте кални следи.

Ariadna

[bellygangstaboo]

[adriankarl]

LOL

[slidewell]

[vizuallkilla]

[lilyflxwers]

“you notice everything” yeah babe I was traumatised as a child

[palirpetalsx]

[dushichka]

дано лятото да бъде мрачно

за да не се изкуша и да тръгна

към спомените от морето

че да се разхождаш сам по бреговете

било неизлечима болест

а тъгата можела да трае вечно

[dushichka]

“Когато се приближаваме към един човек, винаги се отдалечаваме от друг.”

- “Басейнът”, (1977)

[livingcozy]

[zegalba]

Kawase Hasui: Pagoda at Honmon Temple (1954)

[theblogofonelostsoul]

“Помня, за да държа миналото в миналото” -

Георги Господинов - Времеубежище

[maybethedreamscometrue]

Един ден се събудихме

и се погледнахме с други очи.

Повече никога не те видях.

[kernjosh]

[frachella]

[lylylylylylylylyly]

u hurt me and i said sorry lmao

[nikolchetoxd]

Всеки път

[julieterbang]

regina.baltic_

[glupachka]