Имах кошмар. Странен болезнен сън. Всички страхове и подсъзнателни блокажи изпълзяха от гробовете си и се стовариха пред очите ми в различни картини. Абстракции. Лица. Дълбоки чувства.
Сякаш часове се опитвах да изляза от съня си невредима. Не можех да помръдна. Парализа.
Не се успокоих, когато се събудих. Опитвах да не мисля негативно, знаех за страховете си, исках да ги преборя. Казах си - това са задачи за решаване, не се отказвай, има начин.
После пуснах една от тези мелодии, напоих раните си и я оставих да действа като мехлем по душата ми. Скролнах без да искам в коментарите и прочетох това…
“Having no prior music experience, after hearing this song I wanted to pick up a guitar and play along. So that's what I did. For 4 hours. Then 4 hours the next day, then 6, then 8. I was obsessed.
And I only got a little part ( 01:13 ) at first, but eventually learned the entire song, all by ear, all without any help whatsoever, and it was beautiful. It was glorious. It felt amazing that I could recreate that melody and modify it however I wanted.
I cringe sometimes when people say their music means this and that to them, but now I understand... There's just something about it. It takes you away and you want to hear it over and over until you get sick of it (God forbid).
On the topic of the song itself, my favorite part is the clarinet coming in. It makes it seem like the most important instrument in the world at that moment, and it overpowers everything else. Then near the end when the instruments clash and it creates the most beautiful crescendo. I get goosebumps every time.
This is my favorite song. I often go to bed with it, I wake up with it, I jam with it. What a great end to a truly perfect album.
Sorry for the wall of text. I couldn't help it, I discovered something amazing, and I have to share! Long story short, this song got me into music. It was the reason I looked deeper than just finding what "sounds nice". And I'm glad I did.”
Почувствах божественото отново. Почувствах радостта му. Почувстах труда и пръстите и сълзите му. Видях го там в стаята му със своята китара. Свързах се с него.
Почувствах, че докосвам на свой ред и собствените си най-искренни чувства. Исках да намеря човек, който може да усети всичко това, заедно с мен. Да го пренеса в моята мъничка вселенка.
Музиката е безусловна всемирна любов, тя е Нептун в розов воал и аромат на цветя.
kianamaiart
snowghoul
romaincrisis
gummygunk
yousharknotpass
vaporwave
andulkaphoto
dailybridgerton