"I'm Dorothy Gale from Kansas"
Lint Roller? I Barely Know Her
NASA
No title available
Cosmic Funnies
Monterey Bay Aquarium
No title available
Sade Olutola
Claire Keane

No title available
cherry valley forever
Game of Thrones Daily
PUT YOUR BEARD IN MY MOUTH

blake kathryn

No title available
let's talk about Bridgerton tea, my ask is open
hello vonnie

⁂
d e v o n

JVL

seen from Germany

seen from India

seen from United Kingdom
seen from United Kingdom
seen from United States

seen from Spain

seen from Malaysia
seen from Ukraine
seen from Belarus

seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United Kingdom

seen from Netherlands
seen from Brazil

seen from Germany
seen from Uruguay
seen from United Arab Emirates
seen from Russia
seen from Kuwait
@sohonestthatithurts
Карантината всъщност ми помогна. От години се изгубих от себе си, имах нужда от почивка, от дома си, от това да съм на едно място. Все не слага тази нужда като приоритет. Използвам времето сега, за да поема въздух и да си обърна внимание. Да потърся път към мен и да разгърна потенциала си, а не само да се боря да изкарам и следващия ден. Сякаш в последните месеци се мъчех да се задържа на повърхността и да поема поне малко въздух. Сега плувам спокойно и се наслаждавам на чувството. Уча се да владея страха си, да контролирам себе си, да се боря срещу не здравословните си навици. Как? Намалих времето в социалните мрежи, увеличих книгите, готвенето, майсторенето на разни работи вкъщи, рисуването, даже изчистих и поправих някои неща у дома. Мисля, че мога да благодаря за това. Изображението е от @andreahrnjak (at Sofia) https://www.instagram.com/p/B9-TEpihkGv/?igshid=1t7wa0aja0226
Искам да усещам гладката морска вода да залива стъпалата ми, докато ходя по мокрия пясък. Да е гъделичкаща, защото вече е повече пяна от вода. Да чувствам как с отлива си отмива умората и лекува раните. Вълна след вълна, след вълна, да се връща и да взима, защото имам много какво да ѝ дам.
После слънцето да изгори всяка следа през кожата ми. Да ме пари, да стана червена, после съсухрена, накрая да се обеля и макар и не толкова видно, да се преродя. Да знам, че по тази кожа не си ме докосвал и няма те. Ти си там, някъде в миналото, където аз вече не съм. Останал си някъде отзад, наред с всички други нетрайни, с изтекъл срок на годност в живота ми.
Аз съм нова.
Когато се изгубиш, намери изкуството в себе си и му позволи да те води. (at Гр. София) https://www.instagram.com/p/B8zDeq-pKV6/?igshid=1j5jv72necqjq
Когато разбереш, че всичко, което (не) ти се случва, е породено от твоето (без)действие и никой не ти е виновен, ще започнеш да виждаш света по нов начин. От този момент трябва да се плашиш и ти, и света, защото от него зависи дали и какво ще постигнеш в живота си. (at Plovdiv, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B8mMrFGDui8/?igshid=fp5sq16qbr6
Самоконтролът е като мускул. Колкото повече го тренираш, толкова по-силен става. Дължим го на себе си. Самоконтролът е начинът, по който "да се хванем за ушите" и да се издърпаме от дупката. Тази сила, която ще ни помогне да започнем да се грижим за себе си - за ума ни, са тялото ни, за душевния ни мир. Всичко това е част от нас и ако една от бримките се разкъса, отиваме по дяволите. Често ме е страх от това. Ядосвам се за толкова незначителни неща, още по-малки ме карат дори и да плача и тогава самоконтролът ми е се включва бързо. Проблемът е, че в дните, когато "всичко ми е наред", често го забравям и без да усетя се довеждам до предната ситуация. Това, което ми помага да се събирам, е, че не бих могла да си простя, ако навредя на здравето си заради нещо толкова неважно. Healthy lifestyle не е само да ядеш салати и да се снимаш от фитнеса, а да се грижиш и за спокойствието си. Защото всичко е едно цяло, това, което те тревожи днес, утре ще е високо кръвно или диабет или рак... Нека това си останат неща за "стари хора". На нас ни е време да сме здрави и да се наслаждаваме на живота колкото може повече, а не да минаваме от нервна криза в нервна криза. Аз мога. А ти? (at Plovdiv, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B8lkaR4jbLG/?igshid=1sawz5g2do9ik
Борбата със собствените ни чувства е сложна. Не защото проблемът ни е много голям, уникален или нерешим, а защото се борим срещу себе си. А ако се замислиш... светът е толкова голям! Невъзможно е само ние да сме в най-лошата ситуация, нито пък някой преди нас да не се е сблъскал със същото и да няма решение. Трудността идва от това, че лошият герой, който се опитва да ни нарани, сме ние самите. А няма как някой по-добре да знае как да ни излъже и да ни накара да повярваме във всичко от собствения ни ум. Затова е важно да обичаме себе си. Не, това не е егоизъм, както голяма част от обществото ни твърди. Защото няма как да си полезен за другите и да си до хората, които обичаш, ако те няма. Трябва да се грижим за себе си и когато осъзнаем, че имаме проблем, че по някаква причина не живеем по начина, по който искаме, да се хванем за ушите и да си кажем "да, аз заслужавам да съм по-добре. Да, направих грешки, за които съжалявам и от които ме е срам, но дължа на себе си да се поправя и знам, че мога". #обичайсебеси (at Black Sea) https://www.instagram.com/p/B8ORLkOppFy/?igshid=g5hfmaa98snm
Казваш ми, че не мога да пренебрегвам здравето си само защото искам да направя нещо, но не осъзнаваш, че ако не беше този ми навик, нямаше да сме заедно.
Ако се изгубиш, намери изкуството в себе си и му позволи да те води.
Искам да усещам как слънцето пари кожата ми, да слушам вълните и да пия много вода. В 2020 нямам повече място за загнили души. Време е да изчистя своята.
Не знам какво стана,
Но докато разбера, че нещо е станало, вече не бях човека, на когото беше станало всичко. Въпреки това го усещах.