Приседнала на края на септември,
се лутам между минало и бъдеще.
Така и не разбрах докрая времето.
Къде започвам и къде завършвам ...
Назад остана лятото горещо,
една любов и няколко надежди.
Сега съм само кротко неизвестно.
И страшно непонятна си изглеждам...
Сама ще се изпитвам на уроците,
които по учебник съм написала.
Когато сънищата свършат, моля те,
не вярвай, че светът ме е измислил
в една сълза от края на септември.
Това е само тихо неизвестно.
Изписвам се реално, без проблеми.
Наужким да живея? Беше лесно ...
А после – есен. Цветна самота.
И в няколко листа се преоткривам.
Такава съм. Усмихната луна.
Която и в тъгата е щастлива.