Discover Top Posts Tagged with #just-thinking

Day 274 EWW More frezzing rain.

Humans!!!!!! Boop. Hehehehehehe. Well I managed to get another video out last night and the freezing rain stopped long enough for me to edit a couple vids too. After that I was able to play a game then crash. Just that alone made me happy, progress can be big or small. It’s still progress. Oh oh and someone added me on discord as a fan of my readings, so freaking epic!!!!! So the day is to be…

#being-human #just-thinking #life

Разни шарени

Ако видим гладко езеро и хвърлим камък или плеснем с ръка по водата -> привнасяме някаква енергия, външна намеса в балансирана среда... и резултатът е вълни. Вълните имат височина и вдлъбнатина. Тоест... имат и плюс и минус. И всяка вълна с времето става по-малка.. Тоест... всяка външна намеса ражда дисбаланс, който има тенденция да се балансира (и вълната да изчезне).

Ако вземем идеята за дисбалансирано състояние, където имаме плюс и минус. Те съществуват винаги равнозначно. Или с други думи... ако имаме нещо положително, значи има и отрицателна страна (или отрицателно качество, или негативна гледна точка). Между другото... вълната е такава каквато е, а разни оценки кое е плюс-минус, кое е положително и кое не е, е присъщо човешко качество. Ние му слагаме оценка. После ще кажем на какъв принцип са оценките.

Ако правим упражнението черна точка на бял лист... след няколко минути забелязваме и бяла точка заедно с черната. Ако правим упражнението гледане на свещ.. след няколко минути (или месеци) забеляваме и сянката на пламъка или както аз му казвам - черния пламък. Тоест... ако дълго време ни доскучае и лека полека преминем в баланс.. виждаме и другата част на вълната. Дотогава не сме я виждали.

Значи човешката същност е склонна да вижда нещата еднозначно. Да вижда само едната полярност. Само положителното или само отрицателното. Това е нормално и вероятната причина сигурно е фокусът. Ако мравка ходи по книга ще вижда запетайките като символи в нарисувани житни кръгове, а ако човек гледа същата книга ще възприеме от по-глобално ниво и ще види в нея някаква информация. Фокусът е... дали в момента се фокусирам да получавам информация за малка зона или за голяма зона от мрежата.

Вселената е в баланс, защото "знае всичко". А човешката невронна мрежа се дисбалансира, защото човешката същност се фокусира в ограничено поле информация. Често другата част от вълната остава извън този фокус.

Ние конролираме фокуса, заначи можем да контролираме каква част от информацията получаваме, значи можем да контролираме да виждаме и "положителното" и "отрицателното" и с това, нашата невронна мрежа да се балансира.

Какво става, когато една система се балансира? Ако използваме примера с езерото, привнесената външна енергия не изчезва. При балансиране на една система, енергията, използвана за дисбалансиране, се "влива" в системата. Или ако ние видим положителната част на вълната, а после негативната част на вълната... и се балансираме... приемем тези полярности като разнозначни и се балансираме... енергията породила вълната се влива в нас. Думата влива не е правилна, сигурно има други по-подходящи думи.

Пример: Ако забележа нещо нередно като разхвърляни книги и ги подредя... онова чувство на задоволство при изпълнена задача е енегията, която сме допуснали да премине през нас. От там се разждат и ученията - набележете си цели и ги изпълнете, за да се заредите с енергия.

Тоест - виж черната точка, балансирай се и виж и бялата точка и се наслаждавай на енергията, която преминава през теб. Това е да видиш света с очите на бог. Да си "този, който си". Да виждаш света както твоят Висш аз го вижда.

Или заеми се с някаква задача и със задоволство премини към нейното изпълнено състояние и се наслаждавай на преминалата енергия.

Гордост... е да видиш само едната част от себе си, да сложиш превес фокусирайки се само върху положителните си качества или упреквайки се само за лошите качества. Тогава фокусът е фокусиран в една част и определено усещаме дисбаланс по темата.

#draft #just-thinking