ПЕТИ ОКТОМВРИ
Това ли ще е датата, която ще запомня? За последен път ли виждаме се днес? С тежест във гърдите ми огромна сетния си поглед вперих в теб.
Пътя между нас се утроява. Кой от двама ни ще си прости? Сърцето ми не смогва на товара и свива ме почти до смърт. Почти.
За последно чух гласа ти да отеква в голите стени на този дом. Безразличен, празен тон го събеседва - нежност няма в него вече. И любов.
Сбогом казахме на минали години и снимките от секцията скрих. Знам къде са, но към тях не ще посегна. Там се виждат само спомени, уви.
Разхождам се сама до магазина. Вече пазарувам за един. На касата си плащам половина от живота, дето с тебе не делим.
Краят не в неделя е, а в сряда. Това ли ще е датата, кажи? Кажи, да отбележа в календара деня, във който всичко разруших.
рк