Discover Top Posts Tagged with #one gallery

РЕФЛЕКСИИ: Две български галерии на Viennacontemporary

Две столични галерии – „One monev gallery” и „Структура”, са българските участници тази година в международния форум за съвременно изкуство Viennacontemporary, който ще се проведе във Виена от 26 до 29 септември 2019 г. Традиционно успешно и забележимо е представянето на българското съвременно изкуство на това престижно изложение.

С повече от 100 галерии от 25 държави и около 30 000 посетители всяка година, Viennacontemporary предлага уникален поглед върху ситуацията на съвременното изкуство в Централна и Източна Европа. От 26 до 29 септември най-големият панаир на изкуствата в Австрия кани своите посетители да открият многостранна галерийна сцена, представяща утвърдени художници заедно с предстоящи имена. Viennacontemporary тази година ще се проведе за първи път под ръководството на известната експертка на пазара на изкуства Йохана Хромик. От няколко години форумът е в Маркс Хале. Построена в края на 19 век от известния архитект Рудолф Фрей, Маркс Хале е първата сграда във Виена, която има конструкция от ковано желязо. Някога популярен местен пазар за добитък, наскоро обновената сграда в индустриален стил служи като зрелищно място за мащабни събития, концерти и панаири. Залата със своята впечатляваща стоманена конструкция с размери 175 метра дължина и обхваща площ от 20 000 квадратни метра, осигурява обширно изложбено пространство, включващо кабини, специални проекти, VIP Lounge, ресторант и барове. Леката му архитектура и индустриалният нюх създават уникална атмосфера за представяне на съвременното изкуство, превръщайки историческите зали в завладяващо и фокусирано изживяване на изкуството за своите посетители и изложители. Цялостна подкрепяща програма осигурява достъп до международната художествена сцена с акцент върху страните от Централна и Източна Европа и предоставя на своите посетители преглед на най-новите тенденции и развития в съвременното изкуство. Viennacontemporary е място за колекциониране, обмен и открития в изкуството.

Българо - австрийската артистка Ив Тошайн ще представи творби обединени от знака на звездата, който е фундаментален за нейното творчество. От една страна, той символизира блясък, известност, култ, божественото и вселената. От друга страна, същата форма означава обратното: война, нараняване, унищожаване и смърт. Нинджа звездите, боздугана, както и понятието „стреляща звезда“ (shooting star) олицетворяват това понятие“. Артистичният подход на Ив Тошайн е „сuttung-edge”, което буквално преведено означава „режест ръб“ или острие, а в преносен смисъл „авангардно“. Тя радикално комбинира съдържание, мотиви и техники отвъд границата на всякакъв жанр, стил и инструменти в изкуството. Острието ѝ, във формата на нинджа звезда, от една страна служи за нападение над съвременната популярна култура и образна пренаситеност, а от друга прорязва или пробива повърхности и изображения, създавайки увлекателна красота и поезия. Подобно на каскадьорски сцени от холивудски филми, художничката обстрелва бели копринени картинни повърхности с лъскави, хромирани или позлатени нинджа звезди, като през дупките на платното, през скрити контейнери с боя изтичат цветове, превръщайки се в абстрактна живопис. А прободните рани на картината от черни дупки се превръщат в източници на светлина.

Галерия „Структура” се представя пък с Луиза Марган. Тя е родена през 1983 г. в Риека, Хърватия. През 2006 завършва Академията за изящни изкуства и дизайн в Любляна, Словения. През 2005-2006 следва в Университета за приложни изкуства във Виена. От 2006 до 2009 реализира самостоятелни изложби във Виена, Любляна, Веление и Марибор (Словения). Носителка е на наградата OHO за 2007, която се присъжда в Словения и е еквивалент на БАЗА за България. Работи живопис, рисунки, инсталации, инсталации за определено място, видео и видео анимация. Някои от работите й са създадени в сътрудничество с Миха Прескер. Живее и работи във Виена. Нейните творби са част от няколко художествени колекции; фондацията „Общо” в Залцбург, Музея за съвременно изкуство - 21 Хаус Виена, Музея за съвременно изкуство в Загреб, Музея на тютюна в Любляна и др. През 2019 г. тя е сътрудник в Akademie Schloss Solitude в Щутгарт, съобщават от „Структура”. Първата самостоятелна изложба на Луиза Марган в България е през 2009 година в галерия „Васка Емануилова“ в рамките на програмата „Място за срещи”, проект на Софийска градска художествена галерия, насочен към представяне на съвременно изкуство и млади автори. Това е и първата изява в София на художник от Международната мрежа за награди за млади художници YVAA, в която е включена българската Награда БАЗА. Художничката израства между Адриатическия бряг, където е домът на баща й и Подбалканската долина на България, откъдето е майка й.

В работите си Луиза Марган изгражда необичайни логически връзки между съвременния живот и живота на самите художествени произведения. Те не просто са инсталирани в изложбените пространства, а като че ли са настанени там, за да ги обитават. Противно на схващането, че произведението е „нечовешко” или „неживо”, тя трансформира обектите и заобикалящата ги среда в одушевени понятия. В нейните изложби се появяват растения и живи организми, дишащ покрив на къща, дишащо подземие или камина, която „не може да си намери място”. Всичко това обикновено има отношение и към социалната среда, местата на произход или пребиваване, които не винаги имат една и съща стойност или значение. Художничката участва в множество изложби, акции в публичното пространство. Нейните творби са част от няколко художествени колекции; фондацията „Общо” в Залцбург, Музея за съвременно изкуство - 21 Хаус Виена, Музея за съвременно изкуство в Загреб, Музея на тютюна в Любляна и други. От 2019 година е сътрудник в Akademie Schloss Solitude в Щутгарт. Миналата година през юли тя участва със свой пърформанс на Австрийският културен павилион FLUCA в София. Луиза Марган е художничка, която се занимава с властовите структури, които определят публичната сфера, политиката на работа и статута на изкуството в обществото. Тя разработва своите творби чрез многопластови изследвания, съсредоточени за връзките между политическите идеологии, личните истории и техните смени, които бележат всекидневните социални взаимодействия и език, добавят от „Структура”. ≈

#РЕФЛЕКСИИ #Viennacontemporari #Виена #One Gallery #One monev gallery #галерия Структура #Ив Тошайн #Луиза Марган #Райнхолд Зисер

ONE Gallery in West Hollywood is currently showing The Gutter Art of Stephen Varble: Genderqueer Performance Art in the 1970s photographs by Greg Day. The artist died in his late 30s and would have remained virtually unknown if not for curator David Getsy researching, documenting, and collecting everything he could find on Varble.

His performance pieces were often both audacious and humorous and the exhibition details several of them. Varble popped open blood filled condom breasts in protest at a bank (proceeding to use the blood to sign a check for “zero million dollars”), crashed the Met Gala and the premiere of Tommy, and gave “costume tours” of big name art galleries in Soho, challenging the status quo. In our current world of corporate bailouts, rampant capitalism, and celebration of the rich, its fun to imagine what kind of work Varble might have created today in response.

From the press release-

In costumes made from street trash, food waste, and stolen objects, Stephen Varble (1946–1984) took to the streets of 1970s New York City to perform his “Gutter Art.” With disruption as his aim, he led uninvited costumed tours through the galleries of SoHo, occupied Fifth Avenue gutters, and burst into banks and boutiques in his gender-confounding ensembles. Varble made the recombination of signs for gender a central theme in his increasingly outrageous costumes and performances. While maintaining he/him as his pronouns, Varble performed gender as an open question in both his life and his work, sometimes identifying as a female persona, Marie Debris, and sometimes playing up his appearance as a gay man. Only later would the term “genderqueer” emerge to describe the kind of self-made, non-binary gender options that Varble adopted throughout his life and in his disruptions of the 1970s art world.

At the pinnacle moment of Varble’s public performances, the photographer Greg Day (b. 1944) captured the inventiveness and energy of his genderqueer costume confrontations. Trained as an artist and anthropologist and with a keen eye for documenting ephemeral culture as it flourished, Day took hundreds of photographs of Varble’s trash couture, public performances, and events in 1975 and 1976. Varble understood the importance of photographers, and Day was his most important photographic collaborator. This exhibition brings together a selection of Day’s photographs of Varble performing his costume works and also includes Day’s photographs of Varble’s friends and collaborators such as Peter Hujar, Jimmy DeSana, Shibata Atsuko, Agosto Machado, and Warhol stars Jackie Curtis, Taylor Mead, and Mario Montez.

Varble sought to make a place for himself outside of art’s institutions and mainstream cultures all the while critiquing them both. The story of Varble told through Day’s photographs is both about their synergistic artistic friendship and about the queer networks and communities that made such an anti-institutional and genderqueer practice imaginable. Together, Varble and Day worked to preserve the radical potential of Gutter Art for the future.

The Gutter Art of Stephen Varble builds upon the 2018 retrospective exhibition of Stephen Varble’s work at the Leslie-Lohman Museum of Gay and Lesbian Art, New York, titled Rubbish and Dreams: The Genderqueer Performance Art of Stephen Varble, as featured in the New York Times on January 11, 2019. The new ONE Gallery exhibition, with its focus on the collaboration of Varble with the photographer Greg Day, will explore the ways in which Varble’s disruptive guerilla performance art has lived on primarily through vibrant photographs that captured his inventive costumes, transformed trash, and public confrontations.

This exhibition closes 5/17/19.

*For an additional perspective on the artist- Stephen Varble was friends with a 14-year old girl in NYC named Fernanda Eberstadt who kept diaries detailing her time with him. She wrote an interesting piece for Granta about him, reproduced here.

#stephen varble #one archives #ONE gallery #los angeles art shows #los angeles #art shows #performance art #art

Критичен поглед: Спомени от бъдещето и предсказания за миналото

Художникът Милко Павлов представя изложбата „СОФИЯ НОВА 2118 - 2084” в столичната галерия ONE MONEV. Проектът разглежда темата за вярата и ценностите на времето. Той илюстрира чрез експресионистичния си специфичен почерк конфликта между духовното в материалното и вещественото в нематериалното и показва фрагменти от времето, разхвърляни от вихрите на вечността.

Едва ли има съмнение, че поствариативността характеризира съвременното изкуство. В тази връзка е логично да допусна, че ключът към разбирането на големите сиви платна на Милко Павлов е в материала, в техниката. Но ако досега споменавах предимно за „повърхности“, то това не означава, че говорим за абстрактно изкуство (информел). Впечатлението е за сдържан и едновременно с това чувствен, подчертано интенционален автор. Образите, които поражда неговата техника могат да отведат зрителят към най-неочаквани визуални асоциации в границите на индивидуално лимитираната му културна памет. Подчертавам, че тук техниката и процесът са смисловопораждащи, доколкото авторът цели (по неговите думи) „самопродуциране” на работата. Графитният образ се самоизгражда, тъй като е изпълнен в техниката на фротажа, и това, което се получава като резултат преднамерено стои на границата на случайността. С други думи, това е концептуално ограничаване на рационалното постигане на творбата, която се появява пред очите на автора си в процеса на протриване на графита върху платното или хартията, поставени върху дадена текстурирана основа. Впрочем, вече споменатият „фротаж” идва от визуалните експерименти на сюрреализма, и по конкретно, от рисунките на Макс Ернст, което още повече ни води отвъд идеята за затворена в себе си безобектна живопис.

#Критичен поглед #Милко Павлов #Свилен Стефанов #one gallery

Красимир Добрев: Тревожното е, че живеем в епохата на копи - пейст

„Тревожният елемент е, че живеем в епохата на копи – пейст. Изследователският момент започва да се губи при копи пейст. Той е важен, но по-важен е изследователският момент. И започват да изчезват обратните връзки”. Това казва художникът Красимир Добрев, един от тримата автори в изложбата „Ленива проходимост или за прерисуваната фотография като живопис” в столичната One Gallery.

В изложбата той показва свои предишни творби, в които демонстрира как интерпретира картички от 20-те години на баба му и дядо му. „Аз ги превърнах в лост от друг род - не само от първи род. Това беше желание да се разкрия. Но тогава беше интересно в онези години, сега бих тръгнал към нещо ново. Трябва да сме гъвкави към нещата”, казва художникът. Впрочем характерно за него е, че използва иронията, гротеската и винаги това има съвременен контекст дори, когато поглежда към миналото. „Започнах от сюрреализма, защото в България нямаше такъв. Още от ученически и студентски години съзнателно го правя, но не срещнах подкрепа от моите преподаватели, а одобрение от моите връстници, от които много съм се учил. Вземам от всеки и държа да е свързано с времето. Живеем в ерата на масовата култура и на фестивалната култура. Обичаме да се развличаме, което няма лошо, да лекуваме стреса с добре прекарано свободно време. Това добре, но не съм съгласен, че е терапия. Терапия е, когато ти зашлевят един шамар и се опомниш. Или за горещата и студената вода една след друга. И тогава инстинктът ти не е някакъв ленив инстинкт, а ти си готов за самосъхранение”, казва Красимир Добрев.