#shibanichko

[vechenesumaz]

не се надявайте да срещнете някъв пич в тъмблр, защото ако е тук, най-вероятно не е в ред

[vechenesumaz]

От кривата усмивка до топлите кафяви очи. Тя обичаше всичко в него. От време на време се хващаше как се взира и не можеше да направи нищо друго освен да се усмихва. За нея беше нещо ново. Свят, който тепърва чака да бъде открит. И беше толкова вълнуващо и все пак плашещо. Но това не беше лош страх. Беше страх, който трепти в теб и те изпълва с очакване. Беше от онези страхове, които те карат да искаш още и още и те изпълват с адреналин. Тя не можеше да му се насити. Когато бяха заедно си мислеше как иска завинаги да останат на това място, как не се е чувствала по-щастлива. А когато бяха далеч един от друг чакаше момента, в който отново ще са заедно. Изпитваше физическата нужда да е в прегръдките му и просто не можеше да се насити. Възхищаваше се на всяка част от него. От глупавите му шеги, които винаги успяваха да я разсмеят до дълбоките му размисли за живота и това отвъд него. Смяташе, че той е най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало и беше права. Разполагаше с истинското щастие и не възнамеряваше да го изпусне.