#TovaNeEPoeziq

Един потискащо егоцентричен блог с нотка на цинизъм.

[vechenesumaz]

вече съм аз и съм голям човек и съм тук

лайк шер събскрайб

[vechenesumaz]

лол, имам чувството, че целият свят се движи и променя, обаче бг тъмблр мацките още си държат на токсичните разбирания. тряя да почна да ги call out-вам

[ti-da-vidish]

LAHAHAHAHAYAYA AI MALKO SEKS VE DEPRESSED SHIT HAHAH

[vechenesumaz]

бъттхърт за отрицателно време. а за словесната диария не знам какво да кажа

[vechenesumaz]

лол, имам чувството, че целият свят се движи и променя, обаче бг тъмблр мацките още си държат на токсичните разбирания. тряя да почна да ги call out-вам

[nqkakuvdeepcitat]

Честно имам чувството,че трябва от моите превръзки да започна да им давам на такива мъже.

[vechenesumaz]

Internalized misogyny at its finest ✌️

[vechenesumaz]

Родителите ми никога няма да разбират защо се страхувам да говоря с хора. Никога няма да схванат страха от отхвърляне. Няма да чуят същият глас, който изпълва пространството всеки път, когато вниманието падне върху мен. Гласът премислящ всяка една дума, всеки един жест. Този, който ме държи будна всяка нощ. Който никога не спира.

Никога няма да разбера защо родителите ми се страхуват от хорското мнение. Страхуват се да покажат слабост, страхуват се, че някой ще види зад перфектната фасада. Тази, която никога не е била реалност. Никога няма да разбера маниакалната им старателност да впечатлят другите, когато собственото им дете не ги харесва.

Родителите ми и аз, аз и родителите ми може би никога няма да разберем другия. Въпросът е, че аз ги разбирам. Разбирам защо.Та аз разбирам и себе си и може би най-голямата тежест идва от факта, че го правя прекалено добре.

[vechenesumaz]

не се надявайте да срещнете някъв пич в тъмблр, защото ако е тук, най-вероятно не е в ред

[vechenesumaz]

Страшно красиво е да напишеш нещо, в което хората да могат да се припознаят. В същото време искрено ви съчувствам на всички реблогващи ;/. И вие сте яко във филма

[vechenesumaz]

“-И като пристъпя пред косача

ще знам ,че всичко, което скъпо, ще е ваше.

-В последния си миг да се къпе в поляна.

-Да ми каже някой “обичам те” и да издъхна пред пейзажа.”

-Жлъч, Григовор “Яки хора, добри времена”

[vechenesumaz]

Постоянно се натъквам на хора, които отчаяно търсят някой до себе си. Получавам въпроси от рода на “не ти ли е самотно понякога?”. Принципно винаги бих отговорила на този въпрос с отрицание. Но самотата не е това константно чувство, от което всички твърдят, че страдат. Самотата е в малките детайли и когато живееш, гледайки навъсено, рядко се сещаш, че може да има друг човек, който да събуди усмивката у теб. И това не е лошо, не ме разбирайте погрешно. Понякога води до самодостатъчност, а самодостатъчността запълва липсата, която другите хора оставят. Но нищо не е само черно, или само бяло. Понякога ще попадна на романтичен филм, ще реша да му дам шанс просто защото искам нещо, на което да се посмея. И ще го гледам с интерес, ще вляза в ролята на героите, ще ги чувствам и усещам. От време на време ще пускам и по някой саркастичен коментар наум, но и ще се отдам на желанието да съм на тяхно място (колкото и да е невъзможно в реалност). Но дори за ден, ще ми се прииска да усетя онова топло чувство, което те дави, но и кара всичките ти крайници да изтръпват от щастие и приятна нервност. Искам да съм сама, но не самотна. Искам този един ден, в който този някой да ме накара да забравя песимизма си и за един кратък момент да се отдам на глупавата, изгаряща любов. А когато филмът свърши, да се върна в реалността.

[vechenesumaz]

Абе колкото по-кратко и просто нещо напиша, толкова повече бива реблогвано.

Стига бе, хора

[vechenesumaz]

Самотата е жаждата за близост. Гладът за допир, който кара кожата да настръхне. Способността да усетиш топлината на този до теб, дори когато сте на разстояние един от друг. Когато тялото ти трепти от желание, а душата стене от болка. Самотата е моментът, в който откриеш, че нещо липсва. Една голяма част от теб, която си загубил без да усетиш. Самотата е да нямаш на кого да пожелаеш лека вечер и на кого да разкажеш за грубата жена на касата. Самотата е да гледаш най-красивият филм, но да не можеш да го споделиш с никого. Самотата е състояние на духа и тялото. Болест, от която не се умира, но и за която не съществува лек.

[vechenesumaz]

И стаята изведнъж ѝ се стори по-тясна от всякога. Стените се затваряха, оставяйки все по-малко въздух за вече пресъхналите ѝ устни, а подът пулсираше в ритъма на сърцето ѝ. Скърцащият паркет и приглушените гласове от другата стая я пронизваха и всяка една секунда се превръщаше във вечност. Тя заключи всяка една непокорна мисъл, която на моменти се измъкваше и успяваше да завземе главата ѝ. Изведнъж тишината се разстели по пода, покри всяка една част от стария апартамент. Единствено часовникът в ъгъла дръзваше да нарушава спокойствието.

Моите демони.

[vechenesumaz]

Много е забавно и вълнуващо да бъдеш ядосан на света докато не осъзнаеш, че светът си има своите проблеми и честно казано не му пука.

But quite frankly, I miss being a spiteful teenager.

[vechenesumaz]

Животът е объркващ. Понякога е толкова лесно да преминаваш през всеки един ден без да се замисляш, без да имаш грижи. Изключващ частта от себе си, която се притеснява за всичко, която премисля и задълбава в най-малките неща и просто се оставяш по течението. Игнорираш всичко, което те кара да се чувстваш зле, защото то няма значение. Защото голямата картина е нещо много повече. Ако се настроиш достатъчно добре можеш да затвориш очите си за всичко, което те дърпа надолу. Това означава ли, че един ден всичко ще се стовари върху теб изведнъж? Ще те задълбае по-дълбоко отколкото си си представял и няма да можеш да си поемеш глътка въздух докато не се изправиш срещу всичко, което си подминавал. Да преосмислям ли? Да преживявам ли? Да изпитвам ли най-малките мъки? Или просто да ги подминавам и да се радвам на щастието докато мога? А не задълбавам ли сега? Може би търся проблеми където ги няма в стремежа си да игнорирам по-големите и по-важните. Няма значение, защото ще легна след малко и всички тези мисли ще останат под формата на един незначителен пост.

[vechenesumaz]

Знам, че влюбването е вълшебно, невероятно, неописуемо, ама пък ми е толкова яко да не ми пука.

[vechenesumaz]

Ако имаш нужда от психическа подкрепа, сейф спейс <з

Времето, прекарано вкъщи през последния месец, лично за мен не е толкова лошо. Разбира се, всеки има своите начини да се справя с тези не толкова нормални обстоятелства. Аз например предпочитам да се вманиачавам в начините, по които мога да се подобря, да се заобичам. И да, това всъщност не е толкова зле и дори няма за какво да се оплача, нали? Всъщност всяко едно нещо има две страни и докато една част от мен се стреми към осъвършенстване, другата брои всяка една минута, в която не съм направила всичко по силите си, за да свърша нещо продуктивно.

И все пак целта ми не беше да рант-вам, а да кажа нещо важно. Нещо, което ме дразни още откакто започна всичко. Както казах, всички сме различни и всеки намира своите начини да се справя с трудните моменти. Не, ако гледаш сериали по цял ден и не оползотворяваш 100% от времето си, не си мързелив. Не, не всеки е способен да се вземе в ръце по време на кризисни ситуации. Да, това, че стоиш затворен вкъщи, може да те кара да се чувстваш зле дори и да живееш интровертно. Не, това, че не можеш да свършиш задачите си сега, не означава, че имаш липса на мотивация по принцип.

Искам хората да разберат, че всички сме различни, всички осмисляме различно, чувстваме различно. Това, че аз или ти се справяме със ситуация по здравословен начин доколкото можем, не означава, че всички ще са така. Някои хора са затворени с токсичните си семейства, приятели, съквартиранти, партньори. Други трябва да съжителстват с агресори, насилници. Сега е времето да се подкрепяме взаимно, а не да караме околните да се чувстват зле просто, защото са различни от нас.

Be nice, guys, and stop crying over people, who don‘t deserve you. ❤️ (защото знам, че всички идваме в Тъмблр, за да си се пофилмарим)

[vechenesumaz]

Щастието да си сам

Има нещо наистина освобождаващо в мисълта, че си сам. Не зависиш от никого и никой не зависи от теб. Не си длъжен да се отчиташ нито да даваш причини за действията си. Има дни, в които се чувствам сякаш съм отгоре на всичко, сякаш никой не може да ме спре, сякаш аз диктувам съдбата си. И това е чувство, което не бях изпитвала досега. В такива моменти боготворя избора ми да поема по пътя ми и да оставя след себе си всякакви токсични чувства и взаимоотношения. Сякаш успях отново да прогледна, обаче първата истинска глътка въздух идва когано наистина се почувстваш щастлив, сам. Разбира се, има ги и моментите, в които съм не само сама, но и самотна. Забравила съм как да се преборя с този конкретен проблем и най-вероятно ще ми се наложи да се науча отново. Все пак не съжалявам за избора ми. Животът е прекалено кратък, за да го прекараме завързани за някого другиго.