seen from Maldives
seen from Russia
seen from United States
seen from Norway
seen from United States
seen from Malaysia
seen from Canada
seen from Canada
seen from Maldives
seen from Romania
seen from Norway
seen from Maldives
seen from South Korea
seen from Canada
seen from Paraguay
seen from Iraq
seen from China
seen from T1
seen from China
seen from Canada
Има хора, които макар да са създадени да се срещнат, поемат в различни посоки. Не заради карма, а заради личен избор. Защото усещането, което носят един на друг е толкова силно, че се страхуват да продължат.
И спират.
На някой ред в чата.
На първата чаша вино.
На първата среща.
Такива разминавания горчат дълго.
-Силвия Крумова
Бях се научил.
И бях приключил.
С миналото.
Бях заключил вратата.
Хвърлил ключа.
Спуснал завесите.
Бях продължил.
Бях приел настоящето.
Но тогава дойде бъдещето
и ме помоли да простя на себе си.
Миришех му на минало.
И на нафталин.
Изпра ми дрехите.
Отвори прозореца.
И си тръгна.
Едно бъдеще остава само при
пълно отсъствие на минало.
Ще се върне, когато сам проветря стаята.
Прочетох някъде, че без значение дали връзката ви е продължила ден, месец или с години, болката при раздялата е една съща. Спомените са с различен обем, компромисите, но начина по който усещаш как се разпада сърцето ти, болката в гърдите, невъзможноста за дишане, са еднакви. Не заради друго, а защото винаги сме вложили частица от себе си. Онази частица, която даваме най-трудно, която пазим, за която се грижим. (Ех сърце, а уж си само карантия...) Ако е така, в следствие на тези разсъждания, в главата ми изниква въпроса: след като една раздяла винаги променя, ставаш по-силен, закоравяваш и прочие, и прочие, то дали хората с поредица от кратки връзки (да речем няколко месеца), в сравнение с тези с по-дългите (да речем няколко години) са безсмъртни и вече имат способностите на котките да живеят няколко живота. Дали не са по-смели, заради това, че са давали поредица от шансове на сърцето си да бъде обичано отново, въпреки че вече са доста наясно колко трудно се изправяш след това? "Ами, ако падна? А, ако полетиш?"
SilviÁmica /Цитати. harry/
Не изпускайте момента.
Усетете го, сграбчете го.
И след това го оставете да отлети, за да може някой ден да дойде отново.
Защото за да се срещнем отново, понякога трябва да се разделим.
Преди не вярваше в любовта,
защото не вярваше в себе си.
Сега вярва в нея,
защото я намери в себе си.
И стана цялата любов.
