A new performance of ImproWise Ensemble is comming! This time as part of Sofia Underground Festival.
Join us for a new exploration of the ephemeral nature of sounds! This time we will create the unique combinations of sounds together with you!
A new performance of ImproWise Ensemble is comming!
This time as part of Sofia Underground Festival.
Join us for a new exploration of the ephemeral nature of sounds!
This time we will create the unique morphologies and combinations of sounds together with you!
https://fb.me/e/2TQhDJrld
And a video from our last appearance!
24th April 2017 ------ > BULGARIA TIME is Love.10 [Show 5] International video art program SOFIA UNDERGROUND Performance Art Festival Sofia - Bulgaria www.sofiaunderground.com www.facebook.com/timeisloveshow www.timeisloveshow.org 24 – 29 April 2017 presenting the artist´s The DICTIONARY serial: The OCEAN Dictionaries are made for getting the meaning of a word you don´t know. If you are going to consult them, you are willing to communicate with another person or group but you don´t have a clue how to express a phrase, an idea you have in mind or an impression you want to share. That´s the point when you consult your big, fat dictionary (or you switch on your tablet/smart phone/laptop in order to find out what you are about to say to that other person/group/society/gangster in front of you. (Ok, in most cases if the person in front of you is holding a gun aiming on your head/kidneys/testicles you won´t have time to consult a dictionary/you don´t have a dictionary at hand.) www.jsnebe.de/film24.html https://vimeo.com/178017360 Featuring: Az Taleb, Abdoul-Ganiou Dermani, Alessandro Amaducci, Apotropia (Cristiano Panepuccia Antonella Mignone Apotropia & Antonella Mignone Apotropia), Badr El Hammami, Bamba Diop, Carlo Giuseppe Zuozo, ClaRa ApaRicio Yoldi, Duo Strangloscope (Cláudia Cárdenas/Rafael Schlichting), Eija Temisevä, Eleonora Manca, Enoh Lienemann, Fenia Kotsopoulou & Daz Disley, Francesca Bonci, Francesca Lolli, Gianluca Capozzi, Guli Silberstein, Irina Gabiani, Jennida Chase, Joas Nebe, Kai Welf Hoyme, Karl Ingar Röys, Kent Anderson Butler, Kokou Ekouagou, LAu Focarazzo, Liliana Orbach, Lisi Prada, LucFosther Diop, Marta Azparren & Sergio Blardony, Marie Paule Bilger, Mathilde Veyrunes, Mohamed Thara, Noa Nahari, Pedro Sanchez III, Piyali Ghosh, Regina Huebner, Roman Gomes, Shivkumar KV, Simone Stoll, Tahir Ün, Valeria Lo Meo & Michele Manzini, Viviana Druga, Zlatko Cosic. Curated by Kisito Assangni Special Thanks to eX Art Foundation & Vanya Grozdanova. NEX with: Annabelle Boko
РЕФЛЕКСИИ: Sofia Underground – изкуство в подземията на „дворцовата” култура
„Българската художествена сцена е изчерпана откъм рефлексии към днешния ден”. Тези думи на Йово Панчев, един от основните организатори и вдъхновители на SOFIA UNDERGROUND вдигат завесата на най-провокативния и социално ангажиран артистичен форум в България. Това пише младата изкуствоведка Елица Терзиева.
На 25 април 2015 г. в София се откри поредното издание на фестивала SOFIA UNDERGROUND. На пръв поглед събитието естествено се вписва в богатия спектър от артистични прояви, съставляващи културния календар на столицата. Същевременно по своята същност SOFIA UNDERGROUND е отрицание на художествените конвенции и антипод на традиционното разбиране за културно събитие. Мястото на събитието – Електро-контролна зала на НДК, маркира своеобразното завръщане към корените на фестивала и уплътнява символичния заряд на неговото название.
Йово Панчев при откриването на фестивала
„Машини” – чрез този надслов актуалното издание насочва вниманието към една от невралгичните точки в съвременната цивилизация, обозначаваща двупосочната определеност на сблъсъка между човека и заобикалящия го свят. Антропологичната теза на Боян Манчев е сред водещите ударения в програмния фундамент на проявата, както посочва Йово Панчев. Плакатът – първият важен маркер при досега със събитието, задава ясно алтернативната насоченост на форума и категорично заявеното противопоставяне на деструктивните тенденции в социо-културен план. Паметникът „1300 години България”, чието демонтиране предизвика разгорещена полемика, се явява симптоматичен пример за честите опити на родна почва за изтриване на определени страници от историята. Резултатът може да бъде и е само един – загуба на културна памет. „Преместването на паметника от техническия свят в душевния” – тези думи изразяват идейната платформа, вградена в плаката – своеобразната увертюра към събитието.
В стремежа да се генерират допълнителни гравитационни сили, позволяващи проникването под равнината, в която се разгръща културният мейнстрийм (с всички уговорки за диахронното битие на това понятие), инициаторите превръщат това пространство в сцена, на която се изявяват както утвърдени български и чужди автори, така и съвсем млади артисти. В сърцевината на програмния замисъл е вграден стремежът чрез алтернативни форми на изява да се компенсира изчерпаният потенциал на конвенционалните художествени практики за отразяване пулса на времето. Своеобразният акцент в програмата закономерно е формиран от международното участие.
Специално внимание заслужават представянията на Щефи Вайсман от Германия, интернационалната пърформанс група Non Grata, чието основно ядро формират естонските участници, Mondual – турска формация за експериментална музика, както и румънското дуо Силвия Алмачей - Богдан Арману. Българското участие е определено от баланса между млади автори и утвърдени имена. За втора година в рамките на SOFIA UNDERGROUND се осъществява и студентският пърформанс фестивал „Шах с пешката” – начинание на Сдружение „Изкуство в действие”. Показателен е фактът, че цялостната програма започва именно с тази изява, като това своеобразно извеждане на бъдещето преди настоящето получава красноречиво символично натоварване.
Още от първите мигове на съприкосновение с алтернативното артистистично пространство зрителят е въвлечен в процеса на сътворяване. Възможността да бъде проследен целият ход на случване на събитието създава особена атмосфера на взаимодействие между публика и творци, наблюдаващи и наблюдавани... От подреждането на видеотворбите и инсталациите, през подготовката на пърформансите, до мига на осъществяване пред зрителя се разгръща панорамата на едно живо, пулсиращо и необичайно наситено артистично събитие. В същото време монументалната по замисъла си проява, привлякла толкова малко зрителски интерес, тревожно потвърждава истинноста на диагнозата, която поражда необходимостта от подобно събитие. За близо две десетилетия съществуване фестивалът е изгубил, ако се съди по статистическите извадки, огромен процент от публиката си. Натрапва се смущаващото заключение, че сетивността за тези гранични художествени форми е чувствително притъпена.
Възгледът, че екологичният срив в морето неминуемо се превръща в срив на брега е симптоматичен и в социо-културната си интерпретация. В развитието на метафората естествено изниква образът на корабокрушенеца, който трябва да се бори за своето, духовно в случая, оцеляване. „Обезлюдяването” ограничава творческия периметър, в който се осъществява ключовото за подобни форми на изява взаимодействие между артиста (режисьора) и публиката. В концепцията, оповестена от организаторите в програмния текст, прави впечатление ясно заявената непримиримост към процесите на културен разпад. Имайки предвид случващото се дори в тази платформа, възниква въпросът дали тези деструктивни процеси не разлюляват и крехките устои на артистичната алтернатива. Непредубеденият наблюдател с просто око би открил, че тази „сеизмична активност” не признава условната граница между официозното и спонтанното, първичното.
Идеята за пълноценния „многолог между изкуствата” (ако бъде използван изразът на Петър Увалиев) на места не намира своето оптимално проявление в конкретни ситуации, в които преднамереното и липсата на вглъбяване изместват програмно заявения акцент върху спонтанното („истинното”), което трябва да противостои на културния сурогат. Цитатите, превърнали се в интегрална част от артистичния обмен в съвременното изкуство, в някои случаи излизат извън обхвата на художествено правомерното и органично вграждане, на пълноценния диалог. Настоящият обзор обаче няма за цел подробното отразяване на конкретната фактология около проявата, а е критическа рефлексия, насочена към открояването на някои същностни характеристики.
Физическата близост с Музея за съвременно изкуство, станал факт, макар и с голямо закъснение, дава основание за оптимистичния извод, че институционализирането на тези артистични форми гарантира необходимия екзистенц-минимум, неподвластен на амплитудите в реалното им битие. Обобщаващият поглед към SOFIA UNDERGROUND потвърждава безусловно значимостта на тази проява. Въпреки видимите на места пропуски в организационен план и потенциалните възможности за постигане на по-висок общ художествен стандарт, форумът действително е надеждна алтернатива и паралелно пространство за осъществяване на артистични търсения с повишена реактивност към актуалната обществена реалност. Поредното издание е ясен знак, че делото, наченато от Руен Руенов, има своето достойно продължение. Не на последно място трябва да се подчертае, че дефицитът на международни арт-форуми у нас повишава стойността на вече съществуващите като поле за осъществяване на активен артистичен обмен между български и чужди автори и съизмерване с универсални художествени стойности. ≈
