здравей. как си? как върви живота ти? намери ли си по-добра работа? надявам се да си, заслужаваш го.
минаха почти 5 месеца откакто си писахме за последно. в началото, като светнеше екрана на телефона и мислех, че си ти, но с времето установих, че са напразни надежди.
често се сещам за теб. а ти? мислиш ли понякога за мен? чувстваш ли се гузно? мислел ли си, че можеше да свърши по друг начин? липсвам ли ти?
ти ми липсваш. беше ми приятно да те виждам, макар и рядко, да си говорим за нашите си неща и да те разсмивам. все още се оглеждам, с чистото съзнание, че няма никакъв шанс да те видя.
има ли моменти, в които те връхлитат спомените като ураган? ако да - как се справяш? на мен ми е доста трудно в тези моменти и ми се ще да ми дадеш съвет.
как се чувстваш като всеки път виждаш последното ми съобщение? не ти ли минава поне замалко през главата да ми отговориш? аз често отварям чата. пиша и трия, пиша и трия. в крайна сметка нищо не пращам. знам, че няма смисъл.
май зададох много въпроси. но реално само един ме мъчи -
какво те накара да си тръгнеш без дори да кажеш дума?
съжалявам за притеснението. приятна вечер.
скоро пак няма да ти пиша. :)