Моята пролет
Аз не казах „ела“,
но тя дойде.
Тиха като нощта.
Невинна като дете.
Буйна като вълните,
когато целуват пясъка.
Гореща като звездите,
раздразнени от намека.
Истинска като часове,
прекарани в нощния влак.
Пареща като стихове,
удавени в хубав коняк.
Пред мен застана
и с дъх на Бегония
тихо изстена:
„Каква ирония!“
от versevoyagerpoetry














