Безмитна зона, в която мечтите и сълзите се сблъскват. Бойно поле – любов срещу омраза. А по средата ние, с куфар в ръка, чакащи да отидем отвъд хоризонта. Да открием нови светове. Светове на сбъднати мечти. Светове на болка и разочарование. Светове толкова големи, а ние толкова малки и наивни. Седим и чакаме с часове, а бъдещето е толкова неясно. Вече няма връщане назад … трябва да вървиш … но какво те спира? Дали молбите на мама … или чувството за вина, че изоставяш всичко и всички? По лицето на баба ти се спуска сълза … Но поеми си дъх, чедо … Не страдай, не таи вина. Виновни са тези, които ни ограбиха … заради тях оставяш семейството си. Заради тях настана тъмнина. Заради тях ще скиташ, заради тях се чувстваш като чужденец в собствената си страна. Стискаш еднопосочния билет и тръгваш … там те чака светът … върви, птичке … но никога не забравяй, че твоето гнездо е тук, у дома … Там ще намериш и научиш много неща … но помни, че ти винаги ще имаш връзка с родната земя … Тук са твоите корени, тук те поливаше дъждът, тук порасна, тук видя реалността … Грозната реалност, от която бягаш сега … но тя пак ще те застигне. Какво ще намериш там, емигранте? Не зная … но любов и късмет ти желая … а за нас, тук, не се притеснявай … Но, чакай, това е лъжа … защото младите заминавате и България остана сама … Красивите планини и реки плачат нощем, не чуваш ли? Морето с бурните вълни жадува за твоя допир … не усещаш ли? … Не, ти вече излетя … Още една птичка си тръгна, Българийо … още една … Но знай, че каквото и да става, ти винаги ще си едно от нашите красиви деца! А през пролетта, ела си у дома … ние ще те чакаме винаги с отворени ръце на познатия за теб - Терминал 2!
janainaart
baratheonpilled
areudirty
annaxmalina
origamiaround
prguitarman
kaledo-art
blakekathryn
