Кале - Любов
Когато стъпалата пред нейната врата ми подсказаха, че е по-добре да си вървя, нещо силно изкрещя и по вените вода се понесе към сърцето да удави слабостта.
Любов, любов, любов….
На чувствата ръката здраво сграбчи за момент мойта мисъл и опита да я върне във плен. Мозъкът извади меч във отрова потопен и замахна в тъмнината от сълзи наранен.
Любов, любов, любов….
Махнах леко за сбогом, но никой не видя, само сянката й на стената леко се спря. Бавно тръгнах по пътя, за да стигна във страна, в която голи великани брулят гроздови зърна!
Любов, любов, любов….
От покрива на рай-съвета вечер гледам как семейната ми жилка се опитва със мерак да стигне на върха, на който аз съм роден и от който преценявам дали съм победен.
Любов, любов, любов….

















