Трудно е да разбера защо не мога да превъзмогна нещо толкова кратко , толкова незначително на пръв поглед. Как мога да го обичам толкова ? Как мога да го мразя толкова ?
Може би ,защото той за мен бе като онзи първи слънчев ден през пролетта ( дори и ние да бяхме зима) . Всяка една късна вечер , всеки смях , всяка тайна и доверие . Той беше всичко хубаво , на което не знаех как да се насладя. Беше опора зад всеки лош момент.











