Най-синьото вълшебство

И аз съм Петя(когато се страхувам, защото именно тогава съм най-смела)

[anonymouslypetq]

Трудно е да разбера защо не мога да превъзмогна нещо толкова кратко , толкова незначително на пръв поглед. Как мога да го обичам толкова ? Как мога да го мразя толкова ?

Може би ,защото той за мен бе като онзи първи слънчев ден през пролетта ( дори и ние да бяхме зима) . Всяка една късна вечер , всеки смях , всяка тайна и доверие . Той беше всичко хубаво , на което не знаех как да се насладя. Беше опора зад всеки лош момент.

[anonymouslypetq]

Винаги съм била от хората с неизползваните стикери , пълните парфюми. Които са чакали правилния ден ,който всъщност никога не идва. Затова вече живея за себе си ,каквато съм в този момент . Защото именно до това се свежда всичко понякога . Мислим си , че в момента не заслужаваме хубавите неща.

[anonymouslypetq]

Не знаех, че е възможно да усещаш друг човек до такава степен. Да го виждаш около себе си , дори от хиляди километри. Да си сляп за всички останали.

В един момент обикнах и мрака му , несигурността му. Може би защото зад всичко това виждах единствено сила.

[anonymouslypetq]

Мразя те от дъното на душата си , но за жалост те обичам от още по-дълбоко място.

[oldsoulofforgotten]

“Може би винаги е било така, аз просто лъжех себе си твърде дълго, твърде много пъти, бягах в самотата си, дори с теб до мен. Може би винаги ми е било студено с теб, може би трябваше да свърши много отдавна, за да не боли толкова сега. Може би, любовта, която даваме не винаги е същата като тази, която получаваме. Може би един ден ще забравя гласа ти, думите ти, главоблъсканиците и сълзите, до които ме докарваше.”

[anonymouslypetq]

Може би е достатъчно спокойствието , което ми носи . Начина , по който нежно докосва косата ми. Как целува челото ми докато спя . Милите думи , с които ме събужда.

Може би всъщност няма нужда да горя , да боли , да го усещам дълбоко в душата си, да изгарям цялата.

[vollzeitherz-deactivated2025122]

Honestly, I don’t need someone who sees the good in me. I need someone who sees the bad in me and still wants me and tries to make it better

[anonymouslypetq]

Няма нужда да усещаш, че сърцето ти бие за някой друг. Защото след това никога отново няма да е напълно твое.

[anonymouslypetq]

Любовта,която трови най-много е тази, която знаеш , че не трябва да я има. Когато трябва да мразиш , а не да сънуваш миналото. Когато имаш милион причини да изтриеш всеки спомен , всяка снимка. Ала душата те затиска ,търси своето си . Усеща другия сякаш е до теб и просто обича, дори когато не трябва.

[anonymouslypetq]

Искам да дишам спокойно . Искам да се влюбя отново . Да държа ръката на някого ,който заслужава .

[anonymouslypetq]

Обичах те с такава сила , пред която нищо нямаше значение. Нито всичките ти лоши черти , нито разстоянието , нито собствените ми страхове . Бих казала ,че те обичах въпреки всичко лошо . Истината е ,че ми показа всичко черно в себе си , а аз те заобичах още повече . Приех те какъвто си и те обичах още повече заради теб самия . Там където ти виждаше слабост , аз виждах сила и бях горда .

[anonymouslypetq]

Досега не разбирах какво значи "когато знаеш ,просто знаеш " . Докато за пръв път не поисках бъдеще с някого . Докато не видях какво е да приемаш човек какъвто е , с всички усмивки и с всички тръни . Дори ти самият да не си разбрал, съзнанието ти знае. Казва ти го с постоянните мисли , тревоги , търсене , малки детайли . Понякога просто знаеш.

[proseify]

You will never get over that person you once truly loved.

[wordx]

I whispered your name in every prayer, while you spoke someone else’s in your smile.

[anonymouslypetq]

Искам да изтрия всички снимки и всички спомени , и всички усмивки .Но няма как да залича онова чувство в сърцето ми , как бие за теб и се тревожи за теб . Не мога да залича колко те мразя и все пак не мога да ти пожелая зло .

[anonymouslypetq]

Трудно е да преживееш нещо, което някой друг не е успял. Чудиш се защо? Защо аз заслужавам да дишам повече от тях , защо моето тяло е било по-силно, защо моите дробове не са ме предали. Няма отговор, търся го от дни. Плаках, крещях, в опит да намеря смисъл, но той не съществува. И не знам кое е по-добре - да има смисъл в нещо толкова ужасно или цял живот да го търся без да го намеря?

[anonymouslypetq]

Винаги когато ме е страх - се затварям. Когато ме боли - изчезвам. Но не е защото ме е страх отново да не се нараня, свиква се с болката. Но идеята да причиня с думите и действията си същото на някого е нещо недопустимо за мен. А знам, че когато съм наранена, се превръщам в друг човек.