Бъркотия в главата

Даяна / 27год. / България.

[bg-thoughts]

Нагъл е този,

дето се бута обратно в живот,

който е разбил,

но глупака си ти,

че отново си го позволил.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Силно те мечтаех,

страстно те желаех.

Жадувах твоя глас да чувам,

и постоянно да ти се любувам.

Смехът ти да кънти,

и да потъвам в твоите очи.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Оставаш си несбъдната мечта,

поне в сънищата ми,

сбъдната е тя.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Споделях ти за любовта си към нощта,

а сега споделям на нощта за теб.

-Д.А.

[bg-thoughts]

По пътища поемах, нагледно грешни,

но доведоха до уроци неизбежни.

Любови неуспешни

и приятелства уж вечни.

Колкото и да сме наранени,

не бива от болката да бъдем заслепени.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Дали ми се присмиваш?

Предупреждаваше ме как

всеки влюбва се в теб.

Явно беше неизбежно

и аз да се разпиша

в твоя списък с

изгубили акъла си по теб…

-Д.А.

[bg-thoughts]

В мислите ми се прокрадваш

и несъзнателно,

усмивка по лицето ми прокарваш.

И щом се будя и заспивам

с мисълта за тебе, зная че,

е късно да се заблуждавам...

-Д.А

[bg-thoughts]

Да те е страх да заобичаш,

а силно да копнееш,

любов отново да изпиташ...

-Д.А

[bg-thoughts]

Чувствата отдавна ги затрих и

се превърнах в емоционален инвалид.

Страхувам се да заобичам пак,

за да не разбият сърцето ми отново със замах.

А ми се иска любов повторно да изпитам,

но не искам душата си отново

на парченца да събирам...

-Д.А.

[bg-thoughts]

Моите рани също кървяха,

докато закърпвах твоите.

Но ти не обърна внимание,

че разраняваш белезите

по душата ми останали от теб...

-Д.А

[bg-thoughts]

Появяваш се в живота ми

без капка обяснение.

После тръгваш си отново

без грам съжаление.

Отговори не ми даваш

и думите ми нечути изоставяш.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Не мога да се наситя

да слушам гласа ти,

когато разказваш

за нещо, което обичаш.

Ставаш някак по-мека,

а очите ти греят.

Усмивката по лицето ти

осветява цялата стая.

Ти си моя източник на енергия

и най-голям заряд.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Дългото криене на чувствата убива, но по-добре така, отколкото да те загубя. Още дълго ще се давя, в недоизказаните чувства. Но още ще търпя, само, за да те задържа.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Монолог с изгубеното Аз

Глупаво е да се бориш срещу същността си. Глупаво е да не се приемаш. Глупаво е да се пренебрегваш и да казваш “то ще мине”. Не минава... Задушаваш се и губиш се под маските, които носиш. Унищожаваш се душевно. Губиш себе си, не знаеш кой си. . . . Изгубих се, задушавам се. На ум крещя и давя се. Не виждам на повърхността, а долу някъде, там където няма истина. И се питам, защо не ме разбират? Кого да разберат, знаеш ли коя си ти?

-Д.А.

[bg-thoughts]

Здравейте, приятели!

Заповядайте в новата фейсбук страничка на bg-thoughts:

https://m.facebook.com/Bg- thoughts-412678346146973/

Bg-thoughts

Bg-thoughts. 1 talking about this. Publisher

[bg-thoughts]

Позитивното мислене,

не е да вярваш,

че всичко ще бъде по мед и масло,

а да откриваш и добрите страни

във всяка една ситуация.

-Д.А.

[bg-thoughts]

Преди време зарових едни чувства, едни мисли. Пренебрегнах ги и вярвах, че ще изчезнат. Ах, сега как ме застигнаха. Загубих себе си в идеята да избягам от това, което съм, като го отричам.

Страшно е, да забравиш кой си и да не може да се намериш, под собствените маски, които си сложил.

Поглеждаш се в огледалото и не се разпознаваш...

А ти?

Днес с коя маска ще се представиш пред света?