И когато влезеш в стая пълна с хора,
връхлита ли те чувството на самота?
Гледаш ги и търсиш капчица душа..
Камък имат, не сърца..
Уморени тела, пълни с тъга.
seen from China

seen from Switzerland
seen from Italy
seen from United States
seen from China
seen from United Kingdom

seen from China
seen from Germany
seen from Moldova

seen from Switzerland
seen from Germany

seen from Malaysia

seen from United Kingdom

seen from Switzerland
seen from China
seen from China

seen from Switzerland
seen from United Kingdom

seen from Germany

seen from Italy
И когато влезеш в стая пълна с хора,
връхлита ли те чувството на самота?
Гледаш ги и търсиш капчица душа..
Камък имат, не сърца..
Уморени тела, пълни с тъга.
Veliko Tarnovo, Bulgaria
Не избираш любовта,
тя избира теб.
Не решаваш колко силно
да обичаш някого,
не решаваш колко да се притесняваш
с всяка минала секунда
дали добре е той,
дали щастлив е.
Не избираш как да обичаш
този човек.
Може би знак от съдбата,
може би път сред тъмата,
но не избираш това,
не решаваш това.
То решава и избира теб
без да иска твоето съгласие,
не го е грижа искаш или не това.
То подрежда някаква Вселена в теб,
нарежда пъзела с години овехтял,
събира счупените части и закрепя ги
без замисъл дори и за това.
Някак си свободен чувстваш се дори
от това да нямаш избор,
някак себе си показваш
на свят, изпълнен със лъжи.
Delyana
Are you
Are you
Coming to the tree?
"Мразя"
Мразя да чувам как телефонът не звъни,
мразя да виждам, че името ти не е на екрана,
мразя да усещам как душата ми кърви,
мразя, че превърна ме във рана.
Но въпреки това, все още чакам
да чуя звън, да пишеш, да ти отговоря,
а ти да ме попиташ изведнъж:
"Ще бъдеш ли моя?".
Не ме питай как съм, пък после се чуди къде съм.
И ти ли се криеш в
смеха на тълпата,
за да заглушиш
виковете на душата?
"Спите с толкова много хора, а се събуждате все сами."
И ако това не е самота..