Mishity @bobi1605 - Tumblr Blog

Posts

m-m23

allthelostowords

Ще ти рисувам усмивки всеки път,

щом някой ги изтрие от лицето ти.

И всеки път, в който се окажеш в окото на бурята,

ще заставам над теб, за да те пазя от вятъра.

Ще ти давам милиони причини за щастие,

когато край тебе бушуват пожари и пламъци.

Ще ти бъда вечен подслон, скала и спасение.

Ще ти давам криле,

когато са счупени твоите собствени.

m-m23

Навън вали..

Късно вечерта е.

Студено е.

Тя отново мисли за теб.

Но иска да спре.

Иска да спре да мисли за теб, защото ти я нарани достатъчно,

трябваше да спре.

Да си спомня.

Как,

когато валеше,

тя лежеше до теб.

Сгушена в теб.

Ти я завиваше с топлото одеало.

Правеше го, за да не

и е студено, но на нея и беше достатъчно,

че ти си до нея.

С нея.

Тя те обичаше.

Още те обича.

Тя не можеше без теб.

Сега се опитва.

Да свиква.

Тя те чакаше всяка вечер.

Да се прибереш.

Чакаше те с нетърпение.

Това беше

лудост за нея.

Но тя беше луда по теб.

Тя винаги искаше да си щастлив.

Тя правеше всичко

за теб.

Наистина.

Заради теб тя пренебрегна всичко.

И всеки.

А ти я убиваше всеки ден.

Бавно.

Без да осъзнаваш.

Правеше грешка след грешка.

Нараняваше я.

Много.

Забрави всичко.

Остави всичко.

Забрави как я прегръщаше, в студените нощти.

Забрави как я целуваше

в топлите сутрини.

Забрави как тя правеше всичко за да те види -усмихнат.

Колкото и трудно да

и е било.

Сега навън вали.

Тя е сама.

Теб те няма.

Ти я загуби.

Загуби правото си

да я гледаш в очите.

А те чакаха теб.

Само теб.

Твоя поглед.

Навън вали.

Студено е.

Няма те.

Утрото ще дойде

без теб.

Тя.

Ти.

Край.

m-m23

Знам, че никога

няма да видиш това.

Но ми липсваш.

Много.

Липсва ми

прегръдката ти.

Целувките ти рано сутрин.

Твоето “ Добро утро “

и твоето “ Лека нощ “

са ми любими.

Погледа ти.

Обичахме да

излизаме късно вечер.

Просто така.

Разхождахме се.

Говорихме дълго.

За какво ли не.

Твоят смях.

Усмивката ти..

Тя е..

Моето всичко.

Ти си ми

любим.

Очите ти.. кафявите.

Любимите.

Обичахме да пътуваме.

Качвахме се в колата

и тръгвахме.

Където и да бях

за мен беше важно,

че ти си до мен.

Винаги.

Обичам всяко нещо

в теб.

Обичам недостатъците

ти.

Обичах това, как ме

гледаше.

Обичам да ме обичаш.

Обичах(м) те.

m-m23

ДА И НЕ Да, мисля те. Да, липсваш ми. Да, всичко ми напомня за нас. Да, спомням си. Да, гледам ти профила. Да, проверявам кога си била последно онлайн. Да, публикувам неща за теб. Да, все още правя скрийншоти, които искам да ти покажа. Да, искам да те видя. Да, искам да ти чуя гласа. Да, искам да те целуна като за първи път. Да, искам да правим любов. Да, искам да те прегръщам цяла нощ. Да, искам цял ден да не ставаме от леглото. Да, все още те. Да, смятам, че си струва. Да, искам да си ти. И не. Не, не ми е минало. Не, не съм те забравил. Не, не съм охладнял. Не, не съм спрял да те сънувам. Не, не искам да те забравям. Не, няма друга в момента. Не, не е имало друга. Не, не искам да има друга. Не, няма да се откажа от теб. Не, не искам и ти да се отказваш. Аз нямам толкова въпроси. Само един. Защо питаш?

thelizardworld

Обичах да го дразня, да виждам как полудява пред мен, как губи почва под краката си. Бях ангел, но той успяваше да изкара всичко дяволско в мен.

ittwasalwaysyou

Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва да решиш. Ще се ровиш в спомени и дати, ще възкръсваш трепети и дни и ще трупаш мълком във блюдата на сърдечните везни: радостта - и първото страдание, верността - и нейните въжа, ласките - и първата досада, клетвите - и първата лъжа. Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми, силата - със нежността… После ще объркаш всичко и наслуки ще запълваш слепите блюда: ще поставиш любовта при скуката, навика - при любовта… Страшно ще ти е да се събудиш - по-добре е да не спиш: да си идеш - ще ти бъде трудно, да се върнеш - ще се унижиш.

-Везни, Стефан Цанев

who-l-am

“Ела отново пред нас в 02:30 вечерта, за да ти кажа, че е много късно, а ти да кажеш, че за да ме обичаш никога не е.”

— (via alqskaiung)

tellyjpg

when i care, i care hard. when i don’t give a fuck, i reallly don’t give a fuck

mymessyymindd

Лош човек си. Лош си с всеки, който доближи до теб. Не се съобразяваш с чувствата на хората. Удряш ги там, дето знаеш, че ще ги заболи. И не ти пука. Безчувствено чудовище си. И не искаш да се промениш. Но изневиделица се появих аз. И те доближих. Раняваше ме всекидневно. А аз не се отказах. Виждах промяна. Само към мен. Към никой друг. Правех те добър. Карах те да се чувстваш обичан и да обичаш. Само мен. И обичаше, макар да твърдеше, че не е така. Обичаше мен. И не призна, че те правех с една идея по-добър. Правех те човек. Трудно беше да превърна чудовище в човек. Но успях. Поне докато беше с мен. Обичах това, че те правех по-добър. Обичах това, че се държеше добре с мен. Намаляха обидите, караниците и сърденията. Обичаше ме. Но дойде моментът, в който се отказа от промяната. Тогава ме изгони от живота си по долен начин. И се превърна отново в чудовище. Сега ще останеш сам. Никой няма да се осмели да те направи човек. Само аз бях. А ти реши, че не ти харесва да бъдеш човек. Ти ме изгони. Сърди се на себе, а не на мен. Ще съжаляваш. Ще търсиш някой като мен, който те правеше по-добър. И няма да успееш в търсенето си. И мен няма да ме има. Ще си останеш чудовище. Съжалявам.

who-l-am

“Седяха един срещу друг в одименият бар изпълнен с всякакви шумове. Заобиколени от приятелите си, стояха и не спираха да се гледат , сякаш бяха абсолютно сами. Нямаше нужда от думи. Само с очите си те си показваха цели светове само с усмивките си те почустваха повече откогато и да е било. Двама непознати, които всъщност се познаваха най-добре..”

— (via oblivia8)