[snqg-v-slunchev-den]

,, Слепешком съм вървяла към тебе. Все към тебе. Предоставяла съм се на силата да ме влече към тебе, далечния и смътния. Знаех, че рано или късно ще те срещна. Винаги ти беше в мене една липса, по-осезаема от всяко присъствие. “

[thoughtkick]

“Maybe we’ll meet again, when we are slightly older and our minds less hectic, and I’ll be right for you and you’ll be right for me. But right now, I am chaos to your thoughts and you are poison to my heart.”

— Unknown

[poetryforall]

[blind-letters]

“ОТНОСНО ОБИЧТА КЪМ ГОРДЕЛИВИТЕ Можеше да си толкова грандиозен само като спомен. (Направих ти услуга.)”

— Лилия Йовнова

[boyhood]

[honigimohr]

“I’m scared because what if no one makes me feel the way you did.”

— (via awkwarddly)

[allthelostowords]

Дневникът на тъгата: Сбогуването

Мислих да не ти посвещавам още от моето време, да не ти отделям за пореден пъст място в главата си, но ето ме тук. Мислих да не ти отдавам значение този път и затова търпеливо изчаках натрапчивата мисъл за теб и горчивия вкус в устата от изричането на името ти да си тръгнат. Изчаках да подредя себе си в малко по-правилен ред, за да мога официално да ти заява - приключих. Този път окончателно. 

Знам, че и преди сме били на това място Аз във водата, а ти -спасителния пояс. Аз във свободно падане, а ти - парашутът, който никога няма да се отвори. Аз на кръстопътя, а ти - табелата, която посочва затворения път. 

И преди сме били тук. Хващала съм пояса, защото знам, че не мога да плувам. Скачала съм, макар да знам, че ще се разбия в земята с пълна мощ. И поемах по един и същи маршрут, макар да знаех, че ще приключа в задънена улица. Този път няма да стане така. Вече не мога. 

Този път ще се опитам да доплувам сама до брега. Няма да скоча от самолета, а ще изчакам безопасното кацане на терминала, където ще ме чакат всички онези хора, на които наистина съм липсвала. И ще тръгна по друг път, макар и да е по-заобиколен. Ще походя и вероятно ще открия нещо, което не свършва с мисълта за теб. 

Ето, посвещавам ти поредните си редове, но този път за да ти кажа сбогом окончателно. Защото ти така и не заслужи да те обичам. 

[juansendizon]

“I will miss you when the sun rises every morning, and I will miss you when the sun refuses to shine at all. I will miss you when the moon talks about you every evening, and I will miss you when the moon forgets all of the stars we counted while we were sharing good stories and chainsmoking cigarettes at 2 am and how none of them seemed to refuse to shine for you. I will miss you when I’m happy enough to go outside to sing with the birds and dance with the trees, and I will miss you when I’m sad enough to realize that a day spent smiling without you is a day we could’ve spent being beautiful together. I will miss you for all of those moments you told me that being a writer isn’t everything to live for, and I will miss you for all those moments you weren’t here to make some sense with the words that have been driving me crazy because you’re always the first person who I’d like to read them. I will miss you for no reason other than being with you in bed on a rainy afternoon feels like the most important thing to do without any explanation needed. I will miss you for not seeing me as less of a person for the depression, and I will miss you for seeing me as more for being capable of fighting and loving my demons at the same time and how what I always needed was to feel seen by you when I’m battling an illness so invisible. I will miss you if there’s such a thing as a perfect day when everything feels soft like a cloud with a silver lining, when there’s no space in the sky of my heart for things such as fear, doom, and doubt, when there’s this everlasting light, and I know that I’m not the broken story that I used to think about myself and I have a chance for hope and recovery, the wings that gifts every being in the chains of despair and sickness to fly towards love, love, love. I will miss you if you’ll always fall in love with the parts of me I do not love, and you’ll be the greatest blessing of my fucked up life. I will miss you if you’re coming back home even if you do not tell me when, even if you do not tell me what made you go, even if you do not tell me how long you are willing to stay because every night I leave the lights on hoping that I don’t get to miss you because darling you are on your way.”

— Juansen Dizon

[sssss224]

недей да идваш в съня ми

щом те няма вече в живота ми

[blind-letters]

“* * * Опасявах се, че ще дойдат отново тези дни - в които навикът ще вземе превес и отново ще отвори дума за теб. Но тогава не си и представях, че ще бъда човек, който може да погледне през тази врата и - хвърляйки око на живота, който ужким чаках - да я затвори. ”

— Лилия Йовнова

[januaryhoney]

little weirds, jenny slate

[thecolorblr]

Somewhere in Bulgaria

[angel-slut20]

Обичах Ви

Обичах Ви: навярно любовта ми не е угасла в моята душа, но нека вече тя не ви тревожи. Не искам с нищо да Ви натъжа .

Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,

ту с ревност,  ту със страх, необясним.

Обичах Ви, тъй искрено, тъй нежно

Дай, Боже, да Ви люби тъй любùм.

- Пушкин

[archbudzar]

commission for @tash-aaa !

(C.B)(9.15.18)

[ka-desi]

За последно, ти ела , седни,

не, не искам пак да те целувам.

Знаеш, че обичам с теб да си мълчим,

макар и да не мога да говоря с други.

Днес е топло, но е края,

отива си любимото ми лято.

А зимата ме чака, зная, чака теб,

да излезеш през вратата.

Смехът е труден, но се смея,

просто мразя когато някой си отива.

Във гърдите имам бучка, но се свиква,

пускам те щом ще бъдеш по-щастлива.

Ти си птица, но в мене нося север,

а нейде там те чака твоят юг.

Беше хубаво, със тебе вечер,

беше хубаво изобщо да си тук.

Но много време не остана,

и времето неспирно си лети.

Тръгвай, устните ще кажат,

остани.

Тръгвай...Този път не се получи,

но, че свършва, не е грешно.

Аз в друг живот ще те потърся пак

да ми се случиш,

в този бе за малко,

в друг ще бъдеш вечно...

ДимитроV

[wormpdf]

cannot stand the fact that there are people out there who i love that i don’t even say happy birthday to anymore! there are people living and exsist in this world who i knew better than anyone...and i don’t know how their pets are, i don’t know if they still argue with their father anymore. there are people who i love and will continue to love who live on without me. and maybe i’m a passing thought in their mind but do they know that i love them? that i loved them? that i miss the smell of their house? that i forgot what color their bedroom walls were. that i miss the sound of their mother working in her home office...do they know that my loves spreads endlessly? do they know?!!!!!!!

[only-you-babygirl-deactivated20]

Странно

Как има

Устни които съм целувал

И сега не се отварят

За да кажат здравей

- Може би защото предпочитат да ги целуваш.