BG

🔞

[words-and-roses]

Всяка сълза е крачка назад

от теб.

***

От три дни не съм спирала

да плача.

- Д. А.

[curlyprincess]

И само мъдрият мъж разбира, че женската истерия е елементарна молба за любов и внимание от негова страна.

[livingdalyrics]

“Ще дойда в съня ти да си покрещим.”

— Е.К.

[who-l-am]

“Това не са приятели. Това са хора с познати лица.”

— only-bulgarian-things (via only-bulgarian-things)

[eternaldreamersblog-deactivated]

Човек, преживял много, трудно ще го уплашиш с нещо лошо.

Човек, свикнал да преживява всичко сам, трудно ще го изплашиш с отсъствието си.

Такива хора са и дар и най-голямото мъчение.

Те знаят, че могат и сами.

Те знаят, че винаги може да е по-лошо.

Те са виждали най-лошото

И са тук.

Цели отвън.

Със залепени парченца отвътре

Плаче им се - а се смеят.

Не споделят - но изживяват всяка радост.

Всяка тъга.

Често такива хора остават неразбрани, но не е нужно да ги разбирате.

Само останате до тях…

[lewky]

[love]

Why do we just accept things? “Comfort”

[kanyes-diary]

if i text you at 10:30 i expect a reply by 10:29.

[summerblueskiies]

good things will happen

[mementt0mori-deactivated2020051]

bitch when

[curlyprincess]

Усилията, които полагам сутрин за да си отворя очите, не си заслужават видяното.

[colorful-soul-speaks]

“И като пушеше.. начинът, по който изтръскваше поредната цигара… толкова нервно . А колко празнота намирах в нейният поглед … Малее потъвах в бездна. Толкова беше страшно и исках да и помогна, но не знаех как . Ушите й бяха глухи за думите ми. Сякаш говорех на стена. А очите й бяха запиляни … виждащи друг свят… отчайваше се момичето.. а аз не можех да помогна този път . не можех .”

— С. М. 

[universallyhateryouth]

[1oved]

[155k]

[nightimepoetry]

(ПРЕ)РАЗКАЗИ

Разкажи ми за къдравите ми кичури Сънените ми очи Пудутите ми устни Как те чакам да се върнеш Как те гледам, настръхнала И сърцето в мене бие на най-необичайните места Разкажи ми, че съм била принцеса в предишен живот Кажи ми, че и в този съм за теб Разкажи ми как съм била като малка С момчешката коса и обелените колене Разкажи ми за погледите с които ме замеряше всяка сутрин И защо спря Разкажи ми за абстиненцията която ти докарвам Като те изритам от нас със целувки А аз само ще те слушам, с бедра увити около теб Устни впити в душата ти Ще те чакам да затихнеш Да си обуеш панталоните Да си сложиш тениската Да ме целунеш по челото И да ме накараш да те изпратя И като всичко свърши Затичана към убежището си Ще преразкажа всичко твое

A.A.Н.

[ilovetydollasign-blog]

[ittwasalwaysyou]

“Стоиш ли буден до късно, само за да не ме сънуваш?”

[the-sound-0f-your-voice]

защото аз го правя