M(ela)ni✔️

[grett]

[ferdagagov]

С̳л̳у̳ч̳а̳й̳н̳о̳

откакто те срещнах твърдо вярвам, че

няма неща - нито хора,

които идват без причина в живота ни.

Ти си всичко, което ме е довело до теб.

Аз съм всичко, което те е довело до мен.

Ние сме последствията от всичко,

което ни се е случило досега.

и добрите решения, и грешките

и смяната на градове

и жълтата пейка на която те видях за първи път.

И, няма неща – нито хора,

които си отиват без причина

от живота ни, нали ?

Ти си всичко, което ме отдалечи от теб.

Аз съм всичко, което те отдалечи от мен.

Ние сме последствията от всичко,

което вече не е част от настоящето ни.

и хубавите спомени, и сбогуването,

смяната на градове

и последното място на което те видях.

питам се,

колко разминаване ще ни трябва преди отново да се намерим?

питам се,

колко причини ще са ни нужни този път, за да не ни раздели една случайност?

Ferda Gagov

[soulsearchingsstuff]

И ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен...

[soulsearchingsstuff]

Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

Ел. Пелин

[istersehayatzehrolsun]

[mostove]

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

“Много боли,когато близки хора те разочароват. Но,най-много боли, когато се разочароваш от себе си!”

— (via thecolorblr)

[eliminated]

[hype]

[slujba-za-psihichno-zdrave]

“Ние по-често страдаме от въображениети си, отколкото от действителността.”

— Сенека

[slujba-za-psihichno-zdrave]

Чрез мислите душата разговаря със себе си.

Платон

[slujba-za-psihichno-zdrave]

Депресията е замразен страх.

Фройд

[nightroses]

Аз съм извратеняк, живеещ в свят на изкуствени моралисти.

В. З.

[slujba-za-psihichno-zdrave]

“Ние по-често страдаме от въображениети си, отколкото от действителността.”

— Сенека

[september--stories]

 И те чаках…

Колко ли бяха?

И ги съсипвах,

без да мигна.

Без срам

и вина,

после още си сипвах

и те чаках.

Като куче,

пред прага

на мъртви стопани…

В лешояд се превърнах,

с мърша се хранех,

огризки от щастие.

То зими ли бяха,

колко смях си спестих.

За тези очи

във кафяво,

мое дъждовно небе,

колко слънце отпратих,

задето ти не дойде…

ДимитроV

[september--stories]

ПРОЛОГ

Сякаш този път, струва ми се,

съм напълно подготвен.

Знам кога да съм близо, кога далеч,

как да те хвана, ако залитнеш

и къде се мълчи и просто се прегръща силно.

Разполагам с необходимите лепенки,

за всичките ти ожулванията,

стари, сегашни,

тепърва ненаправени дори.

Даже имам и ключ за вратата,

зад която се криеш с ръка на дръжката

и око на шпионката.

Но само да имаше как

да се отключи отвън.

Д. Калбуров

[september--stories]

Понякога животът е хубав,

като ароматът на кафе сутрин,

когато се будиш отпочинал,

навън е слънчево, казваш си:

"Днес ще е прекрасен ден!"

И е такъв.

Понякога животът е кофти,

сякаш се возиш в студено купе,

на влак пътуващ далеч от дома ти,

ухае на "старо", а капката от

течащият таван пада точно

на теб, но няма други свободни места.

Понякога животът е хубав,

а понякога те няма.

ДимитроV