Ако трябва да опиша баба ми както си я спомням
Винаги с лека подсмихваща се гримаса
Сякаш крои нещо
Говори тихо
Прави си каквото си иска
Никакъв шанс да я накараш да направи нещо или да си промени мнението ако тя е убедена в него
Подшушва ти нещо, задава едни такива въпроси леко като провокации и като реагираш после се подсмихва или засмива
С дядо са за мен един пример за едно семейство което издържа
И да дракаха се караха се
Но винаги го имаше един момент в който си се смяха на шегите и се поглеждаха с обич
Баба беше от хората които винаги помагат на всеки
Които носят бонбони подаръци и какво ли не на зъболекарката си
Винаги трябваше без значение кой и какво
Като има гости да има чайче кафенце бисквитки нещо подготвено
И всички просто да се събират семейството и да е заедно да се разбират
Много много силна и корава и когато не е чак ти се струва странно не знаеш как да реагираш
Няма да забравя когато ми каза че с тези оценки най вероятно ще мета улиците навън
И не спрях да и го повтарям след това
Изкарваше ни акълите постоянно отваря вратата влиза наполовината апартамент и никой не я чува
И знам че е направила толкова много за другите затова и толкова много приятели имаше дълги години и хора които в уважаваха
Много целеустремена, не чака на някой, действаше си тя, обичаше много да излиза да общува с хора да се базика с някого. Ако й кажеш че не може да яде нещо тя започва да умира за него. Три пъти си чупи зъб докато захапва ябълка и кукуруз, и все всичко което притежаваше беше страхотно. Пробвай това много е хубаво!
И такива приятелства имаше и поддържаше нещо което на днескашния човек се струва невъзможно. На погребението ти да е човек който те познава от 78 години, вие представяте ли си?
Може би е добре да разкажа по подробно, тя беше психиатър и беше учила много години медицина. Все сънуваше как я изпитват и си спомняше с абсолютна конкретика какъв изпит и се е паднал и какво е казал професора. Помнеше номерата, датите на раждане и датите на смърт на всичките и близки познати приятели. Като психиатър е имала доста интересни истории, от това как една жена се е самоубила в единствения ден отпуск който е била по коледа и са в обвинили нея, а тя е казала на другите сестри да я следят и че има такива наклонности, но те решили да си боядисват косите вместо това, после нея са я наказвали а не е била на работа дори. Е поне е било само със смъмряне по времето на социализма това е било наистина наказание което могат да ти приложат. Друга история е как един не я е наръгал почти, как е разтървавала сама жена трима алкохолика и какво ли още не. Истории, които няма да чуеш другаде. Изгледала е половината си рода на легло, включително сестра й с алцхаймер.
Освен тези неприятни неща е пътувала, катерила се е по планини, имала е едно гадже преди дядо с което много дълго време са си писали писма ама то като са от разстояние в един момент нещата са приключили. Никога не е пушила цигари и винаги го повтаряше. С дядо са имали огромна сватба 300 човека на село, вече са били на по 30 години, той е плащал данък ерген а тя е била стара мома. Но и двамата не им е пукало за хорското мнение, че да се хванат с някой ей така.
Летяла е със самолет с новороденото бебе на сина й за да го спаси, но не успява. После е летяла на обратно отново с него но вече мъртво. В един гроб са заедно с баба й и дядо й, а тя много е обичала баба си и някак си й се искаше и ние така да сме към нея, и мисля че го постигна.
И предпочитам да напиша някои неща за да научат за теб и хора които никога няма да те познават ей така за да може някой да го прочете и да се припознае или да го докосне за да те запазя реалност в настоящето