Innocence and arrogance entwined.

[4ysl]

[astheniq]

бъди сатурн но само с мен и само с щастие, вързано на пръста

бъди сатурн бъди без мен планета без душа без своя същност

бъди сатурн изпадни в делириум от мойто непривично неприсъствие

бъди сатурн а аз ще бъда твоя вечен пръстен

[evolve-ing-blog]

секунди

“Омръзна ми от твойта рутина.” И падна мрак. Сълзи. Вода. Да-вя се, да-вя се, (по тъ вам) спаси ме, боли ме, къде си? (Потънах.)

час

Глава, боли, боли сълзите режат надълбоко няма да е все така, нали? Май умирам.(Паднах отвисоко.) ден

А на сутринта живот: Безцветен и тъжен, глупав,ненужен, защо да живея, защо да горя с надежда умряла и душа без крила?

година “Недостатъчна си ми.” Травма непреодоляна. И в годината на коренна промяна аз разбрах,  че клин клин избива, но обич обич не изтрива, а без теб съм само мрак и прах.

[evolve-ing-blog]

две години Студ, облаци, сняг, лед- ежегодния градски зимен портрет... Януари преследва ме всяка година меланхоличен и сив, облечен във зима. Януарската нощ, фатална и бяла в съзнанието мое не би избеляла ще помня аз вечно чувството режещо- страхът и смъртта във вените тлеещи... Невинност изгубена в пропиляната младост с отдавна изчезнала илюзорната радост от сладката доза окситоцин в топли обятия като захар в чай разтворим; а с болката тъпа от пръсти самотни премръзнали свикнато бе и намерено бе моето лично целогодишно небе: ежегодния градски зимен портрет- януарските студ, облаци, сняг, лед.

[evolve-ing-blog]

не стана, прощавай

Опитвах се да пиша за електрони, протони, ядра и обвивки бедра, рамене, кости, извивки морала и смисъла общочовешки и всичките малки дневни грешки залези, изгреви - горящо в предсмъртни желания небе опитвах се само да не пиша за теб

[evolve-ing-blog]

Преди теб бях

пепел от рози въздишки от прози

тишината сред шумни вълнения реквием сред ведри песнопения

зрънце мрак сред ярка светлина късче лед сред адска топлина.

За момент не бях. Но след теб съм пак.

[evolve-ing-blog]

7:00, 1.1.2016

Сгушени любови, сънени, пияни (от любов и вино, от контакт и от наслада, какво да има може по-прекрасно?) Кървясали очи под гримирани клепачи, (а всъщност смърт душевна скрита в блясък тленен, какво да има може по-ужасно?) Апатията трепка във амфетаминен поглед. А несигурност- в момичешка зеница, и умора вечна в животa цветен на пръв поглед... О, новата година така бързо ни разкрива. Всички маски още в часовете първи си отиват.

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

[evolve-ing-blog]

секунди

“Омръзна ми от твойта рутина.” И падна мрак. Сълзи. Вода. Да-вя се, да-вя се, (по тъ вам) спаси ме, боли ме, къде си? (Потънах.)

час

Глава, боли, боли сълзите режат надълбоко няма да е все така, нали? Май умирам.(Паднах отвисоко.) ден

А на сутринта живот: Безцветен и тъжен, глупав,ненужен, защо да живея, защо да горя с надежда умряла и душа без крила?

година “Недостатъчна си ми.” Травма непреодоляна. И в годината на коренна промяна аз разбрах,  че клин клин избива, но обич обич не изтрива, а без теб съм само мрак и прах.

[evolve-ing-blog]