#poeziq

[lonely-poet]

[diversitymind]

“липсва ми времето времето си ти смеха ни до зори ще ехти по празните стени остани и събери последните ни дни заключи и запази искрящите очи пази се от сълзи и помни където и да си липсваш ми“

- А.Д. ♥

[amadeusisalive]

ama vuobshte ne mi puka

az

[artisintheairr-blog]

Сладка сол.

Дори и в собствената, вяра пак не вярвам аз. И луната вече е безпътна. Аз тичам някъде натам, където просто не е тук... Капка пада на забавен кадър, и се спуска бърза по лицето. Щипка сол и чаша спомен.. тях държа ги в лявата ръка. А с другата ги смесвам и усещам горчиви прекипели бури. Стон на липса - от снопа сива светлина се изниза от ръцете, дето още търсят студена топлина... Там където севера и юга се докосват все мирише на канела. Светлината има вкус на захар, а пък мрака си е черен шоколад... Но не вярвам аз в поезия, Не е вяра тя за моите очи. А и луната никак не е поетична- тя е сивота и крехък стон на далечна самота. Тя знае на изуст легендата за любовта. Но сама избира и остава далечната кралица на солта. -Oceana.

[hheartlessb]

Не очаквам нищо. Hе очаквам никой. Oт хорска обич скоро се отказах ..и май права се оказах- кратка страст леко привличане бързо отвличане все далече водят те към страна фалшива пълна с обич и разбиране не можеш да си дива не можеш да си ти любовта е проста просто зарежи -Н-

[evolve-ing-blog]

не стана, прощавай

Опитвах се да пиша за електрони, протони, ядра и обвивки бедра, рамене, кости, извивки морала и смисъла общочовешки и всичките малки дневни грешки залези, изгреви - горящо в предсмъртни желания небе опитвах се само да не пиша за теб

[evolve-ing-blog]

Преди теб бях

пепел от рози въздишки от прози

тишината сред шумни вълнения реквием сред ведри песнопения

зрънце мрак сред ярка светлина късче лед сред адска топлина.

За момент не бях. Но след теб съм пак.

[evolve-ing-blog]

7:00, 1.1.2016

Сгушени любови, сънени, пияни (от любов и вино, от контакт и от наслада, какво да има може по-прекрасно?) Кървясали очи под гримирани клепачи, (а всъщност смърт душевна скрита в блясък тленен, какво да има може по-ужасно?) Апатията трепка във амфетаминен поглед. А несигурност- в момичешка зеница, и умора вечна в животa цветен на пръв поглед... О, новата година така бързо ни разкрива. Всички маски още в часовете първи си отиват.